Първата задача на Петър Хубчев е да сътвори чудеса

На пръв поглед беше трудно за вярване, че някой ден националният отбор ще опре до Петър Хубчев. Един от най-тихите и невзрачни представители на златното поколение от 90-те и герой от световното в САЩ, той винаги е бил в сянката на звездите – Стоичков, Балъков, Лечков и другите и винаги стоеше някъде отзад зад тях. И в преносния, и в прекия смисъл – на терена също беше здраво закотвен назад в защитата, до Трифон Иванов.

На практика Хубчев е поредният представител на Пеневата чета, който се нагърбва с все по-неблагодарната участ да спасява националния отбор. Преди него на поста се изредиха двама от най-видните представители на великата генерация - Христо Стоичков и Любослав Пенев. Други също се пробваха като треньори на други места и остана впечатлението, че май никой не е наследил таланта и късмета на Димитър Пенев. Като изключим проблясъците на Любослав в ЦСКА и „Литекс", величието на Пеневата чета извън терена избледня с годините, включително по етажите на БФС.
И сега Хубчев трябва да сложи прът в пропадането на националите и да ги възроди. Тежка задача, която допълнително се усложнява от факта, че прие назначението

броени дни преди двата най-трудни мача във Франция и Швеция.

След които, според мнозина, световното през 2018 г. вече що гледаме през крив макарон. Реално погледнато, първата задача на новия селекционер е да сътвори чудо. Сякаш спасението в тези 2 двубоя е в доброто подреждане на защитата – зоната, в която Хубчев има най-богат опит.
Хубчев има дългогодишна треньорска практика. Той застана край резервната скамейка по времето, когато Стоичков, Любо Пенев и Краси Балъков още ритаха топката. През 2002 г.,

едва 38-годишен, той беше назначен за помощник-треньор

в „Айнтрахт" Франкфурт, в период, в който наставниците в отбора се сменят като носни кърпички. А малко по-късно става помощник на Пламен Марков и това е първият му досег с националния отбор на България. Заедно те извоюваха участие на финалите на Евро 2004 – последния голям турнир, за който България се е класирала. Тогава отборът ни допусна само една загуба в квалификациите. Хубчев остана в треньорския щаб и след фиаското в Португалия, след което за селекционер беше назначен бившият му съотборник Стоичков. А впоследствие по съвместителство работи и в „Славия". Последваха назначения във втория отбор на „Волфсбург", Черноморец" Поморие, „Ботев" Пд и „Берое".
В Стара Загора той е и треньор, и спортно-технически директор. Пак там са и най-големите му успехи като клубен треньор – той спечели Купата на България, Суперкупата и участие в евротурнирите. След което стана един от малцина, които са

„Почетен гражданин" на повече от едно населено място.

Стара Загора го удостои заради възстановената слава на отбора, а званието от Ловеч му е още за триумфа през 1994-а. Пак под Аязмото са и оптимистите, които твърдят, че хер Хубчев е правилен избор за националния отбор, защото държи на дисциплината на терена.
Някои твърдят, че от футболистите-черноработници могат да се получат добри треньори, защото на тях повече им се е налагало да мислят и съобразяват, за да компенсират липсата на големия талант. В "Берое" той записа сериозните си успехи без звезди в отбора, а с окомплектоването на черноработници - какъвто беше самият той като играч. Предпочита да избягва скандалите и по възможност да не отвръща на словесни атаки.
Независимо, че футболистът Хубчев беше постоянно в миманса, за селекционера Хубчев сегашното назначение е логично с оглед на досегашната му богата треньорска кариера, натрупания опит и постигнатите успехи като наставник. Както се казва – време си му беше! И дано го осени късметът на Пената – много ще му е нужен!