Около 3 млрд. лв. ще загуби България от провала на проекта АЕЦ "Белене", отбеляза премиерът Бойко Борисов. Страната бе осъдена от "Росатом" да плати 550 млн. евро неустойка. Всеки ден тази сума нараства със 168 000 евро лихва, посочи премиерът. Той определи договора за изграждането на атомната централа, подписан през 2006 г. от БСП, като "един пожелателен договор" с неясни клаузи.

"Накрая на договора казват важните неща - колко ще е цената на тока, колко ще струва, ще се определят след това от споразумение", посочи Борисов.

"След като не се уточняват най-важните параметри, включително и ескалацията, колко с времето ще поскъпва този проект, ние, като дойдохме 2009 г., трябваше все едно наново да се договаря всичко. И когато станаха ясни какви пари ще струва това, ние ги нямахме в бюджета. Тогава, ако си спомняте, "Фукушима" - централата в Япония, гръмна. Такива държави като Италия Германия, Австрия забраниха ядрената енергетика. И в тези условия ние да тръгнем да строим е самоубийство", разказа Борисов.

Премиерът попита защо след това правителството на Орешарски с мандат на БСП и пълно мнозинство не са размразили договора, а тогавашният икономически и енергиен министър Драгомир Стойнев е отишъл в САЩ да договаря реактор от "Уестингхаус". По думите му все още не е ясно дали Иран ще купи проекта. "В момента текат преговори, трябва да се създаде политическа, приятелска среда", уточни министър-председателят. Вицето Томислав Дончев пък загатна, че има инвеститори, които искат да завършат проекта. "Има първи сигнали за инвеститори, които проявяват интерес към АЕЦ "Белене", разкри Дончев.

Брюксел настоява за продажба на "Булгартрансгаз"

Европейската комисия (ЕК) би приела и други варианти за "Булгартрансграз" освен приватизация. Това стана ясно от изказване на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер. Тя отрече да е поставяла на правителството изрично условие да се продаде "Булгартрансгаз". "Нямаме само един предпочитан вариант, че всичко трябва да стане точно по този начин. Някои дялове могат да се приватизират, но може да се намерят и други решения", коментира Вестагер. "Искаме да се възстанови прозрачността и конкуренцията, за да няма риск от щети за гражданите поради твърде близките отношения между дружествата", уточни тя и потвърди, че разговорите за алтернативни варианти за разделяне на собствеността продължават с правителството.