Студентът от Единбург изследва Европа след бежанската вълна

Делян Люцканов е първият наш доброволец, прекарал над месец в лагера

Запознахме се преди година в Българи, когато на 3 юни селото с нестинарски обред почиташе свети Костадин. Тогава 22-годишният студент от Единбургския университет в специалност "Социална антропология" беше отишъл в Странджа, за да изследва обезлюдяването в района. Такава беше и темата на дипломната му работа, на която посвети цяло лято и получи най-високата оценка във факултета. Церемонията по връчването на дипломата му предстои на 29 юни, но изследователският му интерес го отведе на друго необичайно място. Запознайте се с Делян Люцканов, който прекара като доброволец повече от месец в бежанския лагер "Джунглата" във френския град Кале.

Докато повечето му колеги от университета са във ваканция или пък търсят работа, Делян решава да стане доброволец в бежански лагер. Решението идва като резултат от любопитството му какво се случва в Европа след голямата бежанска вълна и търсенето на отговор на въпроса "До каква степен Европа е готова да се справи с нея и по какви начини?". Така започва да разучава различните възможности за доброволчество в някои от горещите точки на Стария континент. Вариантите са три - остров Лесбос, лагерът Идомени на гръцко-македонската граница и джунглата във френския град Кале.

От доброволчеството в Лесбос се отказва, тъй като по време на разговорите с организации се подписва споразумението между Турция и ЕС. Заради документа много от доброволците са изгонени от острова и съответно не става ясно какво може да се прави там. Идомени отпада като вариант, тъй като цялата доброволческа организация не изглежда добре установена, а и измислена. И тъй като няма средства за хотел, единствено лагерът в Кале предоставя възможност за подслон.

Дельо, както го наричат близките му, пристига в Кале на 12 май и остава в лагера до миналата седмица на 19 юни. Не е първият български доброволец там, но пък е първият наш сънародник, живял на това място и останал за толкова дълъг период в каравана на организацията "Help refugees". Мотивирал е желанието си да стане част от другите 130 доброволци с хуманитарен и антропологичен интерес. По думите му, от антроположка гледна точка е важно да се наблюдава доколко европейците са готови на културна промяна и диалог и дали национализмът преобладава на континента. Иначе чисто хуманитарно студентът смята, че има защо да се помогне на тези хора, защото няма кой друг да го направи. Най-вече в Кале, което е особено място, чисто юридически, защото никой не го признава като лагер.

Доброволчеството му минава в разпределянето на храна, която се приема като дарения, сортира се, след което се раздава на бежанците. Макар че на пръв поглед изглежда просто занимание, раздаването на хранителните продукти е подчинено на създадена система, която има за цел да предотврати струпване на хора, сблъсъци и инциденти.

Делян определя първите си впечатления от бежанския лагер като залъгващи, защото го карат първоначално мисли, че условията за живот са сравнително добри, а бежанците се справят някак си. Макар че за първи път попада на подобно място, твърди, че не е бил шокиран, а по-скоро приятно изненадан, че доброволците са осигурили на чужденците нещо, което наподобява нормален живот, а не оцеляване.

Разказва, че впечатляващото в лагера е основната улица, която му напомняла на пазара в "Младост" от преди 15 г. с покрития с чакъл прашен път. От "Главната" можело да се купи традиционния арабски хляб наан, по няколко продукта от самоделните магазини или пък да се опита по едно от двете ястия, предлагани в тамошните ресторанти в пластмасови чинии. В лагера има църква, издигната от еритрейци. Самоделните джамии били разрушени. Доброволци учители преподават английски и френски в импровизирано училище, а от малка библиотека може да се вземат учебници.

Опитът си в бежанския лагер Делян описва като начин да научи повече за хора от различни кътчета от света. А възможността бежанците да разговарят с един доброжелателен европеец определя като разнообразие и начин да избягат от своята действителност.

Суданците ме научиха на смирение и добрина
Всеки от тези хора има шанс за живот, ако му бъде даден такъв

- Деляне, успя ли да станеш близък с някого от бежанците?

- Близо до училището се запознах със Салех, който е от Судан и е на моята възраст. В това т.нар. училище следобед се провеждаха практически уроци по английски, но всъщност си беше събиране, седянка. Там можеше да отиде всеки, който от лагера иска да си поговори с други хора. Покрай всичко това се провеждат и импровизирани уроци по английски. Всеки път срещах Салех и затова станахме близки. Стана ми интересно, че първият ни разговор се завъртя повече около Европа, отколкото към Африка. Установих, че той има невероятни познания по география и може дори да нарисува карта на Европа с всичките страни. Аз не мога да направя същото с картата на Африка.

- Научи ли нещо от срещите си с него?

- Салех ме научи на това, че е важно човек да запази спокойствие и търпение и в много лоша ситуация. Видях че може да си благ към хората, дори когато много от тях са недружелюбни или даже агресивни заради средата, в която живеят. Че може да намериш и в място като бежански лагер неща като училището, които да запазват човешкото в ежедневието, да имаш желание да научаваш нови неща и да се срещаш с хора и след седем месеца в лагера.

- Вероятно Салех не е единственият, когото ще запомниш от лагера...

- Другият е Бакри, който също е суданец. Той ме научи и на смирение. Нямаше капка гняв или даже раздразнение срещу френските или английските власти. Разказа ми за значението на свещения за мюсюлманите месец Рамазана. Целта му е независимо от позицията и богатството ти всеки ден усещаш какво би било ако нямаш храна и вода. Президент и селянин се снижават до едно и също ниво, нивото, на което всичко е дар божи и никога не знаеш кога ще се озовеш в другата ситуация. А после всички ядат заедно, на една и съща еднакво богата за всички трапеза. Много ми хареса това обяснение.

- Имаше ли други човешки истории, които са те белязали по някакъв начин?

- Запознах се с един либиец, когото видях, докато седях на пейка до училището. Той носеше тетрадка и ми направи впечатление, че е добре облечен и върви със самочувствие. А освен чувството за хумор говореше перфектен английски. Разпитах го, защото ми стана интересно каква е неговата история. Честно казано, не можех да повярвам с колко интелигентен и забавен човек си говоря. Беше напуснал Либия не защото са падали бомби над главата му, а защото е разбрал, че обстановката в страната му е абсурдна и той няма поле за развитие. Не е бил изложен на риск или опасност, но е решил, че в родината му живот за него там. Тръгнал е към Германия, но са го хванали в Италия, където са му взели му отпечатъци. В крайна сметка стигнал до Германия, където е живял година и половина, намерил си е работа като строителен работник. Историята му ми напомни моята, преди аз да замина за Единбург. Имах някакви причини в дадения момент да търся нещо различно и да го намеря в крайна сметка. Разликата между нас е само една и тя е, че неговият паспорт не е като моят.

- В Странджа миналата година изследваше обезлюдяването. Сега животът те доведе в бежански лагер. Как ще сравниш двете преживявания?

- В Кале имах работа с млади хора, на които ако им се даде възможност, имат един цял живот пред себе си. В Странджа случилото се е необратимо. Там ми беше интересно да се запозная с всички хора, но не виждам някакво практическо приложение на всичко, което разбрах. В бежанския лагер нещата стоят по съвсем друг начин. Почти всеки един от тези хора има шанс за живот, стига да му се даде легален такъв.

- Кое е най-важното за теб от този ти опит?

- Най-важното е, когато се пише за такива лагери и за хора с подобна съдба да не се представя задължително безпомощната жертва, а на всички останали да се лепва етикета икономически емигрант. Съдбите на много хора показват, че самият термин икономически емигрант е несъстоятелен.

Афганистанци и иранци дават името на мястото

Според доброволците наричат лагера до Кале "джунгла" както заради лошите условия, така и заради факта, че никога не е идвала адекватна помощ нито от ООН, нито пък от френските или британските власти. Всъщност името дават иранци и афганистанци, които наричат гората, където са разпънали палатките си, с персийската дума jangal, която в превод означава гора. Медиите и останалите бежанци обаче започнали да наричат лагера "джунглата".

Според последната статистика от началото на седмица на организациите "Help Refugees" и "LТAuberge des Migrants" в момента в бежанския лагер се намират 6123 души. 700 от тях са непридружени деца. Най-малкият обитател е на 4 месеца. В джунглата живеят представители на 20 различни националности, като най-многобройни са афганистанците - 36%, следвани от суданците - 32%, етиопците - 5% и сирийците - 3%.