Владислав Пунчев,

пратеник на "Стандарт"

Куру, Френска Гвиана - София

Започне ли предстартовото броене и запали ли се основният криогенен двигател и двата ускорителя с твърдо гориво, няма връщане назад. "Нямаме червен бутон", шегува се представител на контролния център в комплекса ELA 3, от който се изстрелват европейските ракети "Ариана 5" в космическия център в Куру, Френска Гвиана. След няколко часа именно оттук ще бъде даден стартът на поредния кораб към Космоса и оттук ще се управлява полетът му за мисия VA 216. Тя ще изведе в геостационарна орбита два комуникационни спътника - "Астра 5В" (ASTRA 5B) на базирания в Люксембург оператор SES Group и по-малкия "Амазонас 4А" (Amazonas 4A) на испанския оператор Hispasat. "Астра 5В" е с идеално разположение над страната ни, покрива Източна Европа до Кавказ и голяма част от Русия и сигналът, който вече излъчва, може да се хваща с чудесно качество дори с 50-сантиметрова сателитна чиния. "Представете си контролния център като пилотска кабина, тук са пилотите на ракетата, които я управляват от Земята, въпреки че това донякъде е относително, тъй като всичко е автоматизирано и два суперкомпютъра на борда на "Ариана" командват целия полет. За да започне обаче обратното броене, е необходима "зелена светлина" от контролния център на мисията - в сградата Юпитер, в началото на мащабния от неколкостотин квадратни километра, космически комплекс. "Това прави директорът на мисията, като завърта два ключа. Ако ги завърти надясно, имаме зелена светлина за предстартовото броене и изстрелване. Ако е наляво, стартът се отменя", обяснява експертът. И добавя, че ключовете са въведени не много отдавна - преди действително е имало бутон, но минал някакъв техник край пулта, изтървал инструмент върху бутона, оттам в контролния център се побъркали, тъй като част от системите автоматично стартирали и....планираното изстрелване било отложено с повече от седмица, за да се направят наново настройки и да се рестартират системи и вериги.

"В действителност имаме няколко червени бутона, но не в истинския смисъл на думата. Изстреля ли се ракета, единственото, което можем да направим с тях, е да я унищожим, във всеки етап от полета. Единствено това разкри пред "Стандарт" висш представител на Европейската космическа агенция, отправил се към командния център малко преди изстрелването на "Ариана" на 21 срещу 22 март (според часовата разлика, която между България и Френска Гвиана е 5 часа).

Всяка мисия на "Ариана", най-голямата в момента в света ракета носител, както и на останалите ракети - "Союз" и "Вега", които се изстрелват от комплекса в Куру, е дълъг и сложен процес, с участието на няколко технически, технологични, логистични, експертни и прочие играчи, които трябва да работят в синхрон. Абсолютен синхрон, който после ще се изрази в друг, разчетен до стотна от секундата, по време на полета на "Ариана". И съответно нейната или нейните мисии - доставяне в орбита на сателити или полезен товар на Международната космическа станция.
Кампанията по изстрелването на "Астра 5В" и "Амазонас 4А" започна още през септември 2013 г. и както всяка друга за такава мисия включва сглобяването на ракетата носител, изправянето й върху подвижна платформа от неколкостотин тона, монтирана върху подобни на жп вагони колелета, само че много по-големи, благодарение на които ще я придвижи първоначално от сградата за първоначално сглобяване (Launcher Intergration Building) до сградата за финално сглобяване (Final assembly building). Особена важна е ролята на платформата за придвижването на ракетата, вече напълно сглобена и с монтирани в корпуса й двата спътника, заредени с гориво, до площадката за изстрелване - разстояние от 3 км, което платформата изминава за малко повече от час. Ниската скорост върху жп релси е от ключова важност - всяко поклащане на 780-те тона върху нея, от които само 10 тона са полезен товар, може да е повече от фатално...

Реалното монтиране на сателитите на борда и конструктивното завършване на ракета се извършва буквално няколко дни преди старта, а придвижването на "Ариана" към площадката - около 24 часа преди полета.

Ето как протича цялата мисия, изчислена и програмирана до секунди:

11 ч 30 мин - начало на обратното броене
7 ч 30 мин - проверка на електрическата система
4 ч 50 мин - начало на зареждане на основния двигател "Вулкан -2" (криогенната степен) с течен кислород и течен водород
3 ч 20 мин - основна проверка на "Вулкан -2" (производство на "Еърбъс Дифенс енд Спейс" с маса 188,3 тона)
7 мин 00 сек - проверките приключват с "всички системи в изправност", започва синхронизирането на наземните с бордовите компютри, които ще управляват полета
4 мин 00 сек - резервоарите се нагнетяват с гориво
1 мин 00 сек - превключване на бордово захранване
04 сек - бордовите системи поемат контрол
03 сек - системите за управление преминават в режим на полет
00 сек - ЗАПАЛВАНЕ на основния криогенен двигател
+7,05 сек - запалване на двата странични ускорителя
+7,3 сек - ИЗСТРЕЛВАНЕ
+12,6 сек - край на вертикалния полет, накланяне с три градуса и маневриране
+2 мин 24 сек - отделяне на двата ускорителя, височина 69 км над Земята, те падат в океана
+3 мин 23 сек - отделяне на конусовидния връх на ракетата, разделяйки се. Първият спътник вече е под открито небе, на височина 111 км над Земята
+8 мин 47 сек - изключване на основния двигател
+8 мин 53 сек - отделяне на основния двигател, който пада в океана. Височина 178,5 км
+8 мин 57 сек - запалване на двигателя на последната, горната степен
+24 мин 59 сек - нагнетяване
+27 мин 03 сек - отделяне на сателита Astra 5B. Височина 922,4 км
+34 мин 37 сек - отделяне на сателита Amazonas 4A. Височина 2 470,1 км
+47 мин 39 сек - край на мисията на "Ариана 5". Височината е 5750,5 км

На Земята прозвучава силна въздишка. Фиестата започва от контролния център и се пренася под звездите.