Държавният глава с най-нисък рейтинг в историята на Петата република

Френският президент се превърна от "мекотело" в "пълководец"

Всеки президент на Петата република в един момент се сблъсква с историята. Такъв е случаят на Валери Жискар д'Естен с двете петролни кризи, които разклатиха икономиката, с Франсоа Митеран и кризата с ракетите СС-20 и първата война в Ирак. След това идва на ред на Жак Ширак с втората война в Ирак и на Никола Саркози със световната финансова криза. Дойде моментът и на Франсоа Оланд. Неговият сблъсък с историята се казва "Ислямска държава".

Кой обаче можеше да си представи доскоро, че Оланд ще има такъв мандат? Кой можеше да повярва, че социалистът, нееднократно осмиван като мек, избягващ конфликти, стоящ настрана, наричан мекотело, ще трябва да се сблъска, да намери начин да се справи с толкова много бури и да тръгне по пътя на трансформацията към военен командир и стратег? Вероятно тези, които са предполагали, че това може да се случи, не са били много. Освен самият той.

В понеделник Оланд за първи път демонстрира своята решителност след зловещите терористични атаки в Париж на 13 ноември. Президентът направи историческо обръщение към депутатите и сенаторите от френския парламент в двореца Версай. Там той

излезе напред като военачалник

непоколебимата му и въодушевяваща реторика ясно показа, че "Франция е във война", без да се впуска в лирически отклонения и опити за замаскиране на изключителната бруталност на ситуацията. Това бе героят Оланд.

Множество анализатори се хвърлиха в сравнения между речта му и тази на Джордж Буш след атентатите на 11 септември 2011 г. в САЩ. Две политически речи. Двама президенти - единият от левицата, другият - от десницата. "Евронюз" направи сравнение на най-често използваните думи от двамата при обръщенията им към нациите след терористичните нападения. И двете речи са изготвени по един и същ патриотичен модел. "Джихадистката армия се бори с нас, защото Франция е страна на свободата, ние сме родината на човешките права", изречено от Оланд, изглежда много сходно с "терористите, които атакуваха Америка, защото ние сме домът и защитниците на свободата", казано от Буш. На 20 септември 2011 г. американският държавен глава използва 14 пъти думата "война", а 14 г. по-късно тя е изречена 13 пъти от Оланд. В речта си Буш заявява, че е мобилизирал армията и на 7 октомври САЩ и Великобритания бомбардират Афганистан. В навечерието на речта си Оланд вече бе наредил атакуването на военни лагери на ИД в сирийския град Ракка. Според "Гардиън" обаче, сравнението с Буш не може да бъде пълно, защото френският контекст на домашно расъл тероризъм прави материята много по-сложна и богата на нюанси. "Ние не сме във война на цивилизациите, понеже тези убийци не представляват цивилизация. Ние сме във война срещу джихадисткия тероризъм", заяви Оланд. Така тази внушителна реч показа, че атентатите, оставили след себе си 129 жертви и над 350 ранени,

променят посоката на политиката

на френски президент. Това може да се окаже реч не само за бъдещето на страната, но и за това на един лидер, борещ се за собственото си оцеляване.

Други анализатори като Кристоф Хаселбах обаче смятат реакцията на Оланд за пресилена и откриват причината за нея не толкова в страха от ислямизма, колкото от деснорадикалния Национален фронт в навечерието на местните избори във Франция. "Президент, когото досега смятаха за слаб и непопулярен, изведнъж се изявява като политик на силната ръка само и само да отнеме малко от инерцията, която са набрали десните", пише Хаселбах. И наистина, най-непопулярният президент на Петата френска република имаше много малко възможности на разположение, след като вече извади всички свои карти след атаката срещу "Шарли Ебдо" през януари. В резултат на това той вече въведе пакет от драконовски мерки, които включваха много по-големи правомощия за наблюдение, разполагането на хиляди войници по улиците, "закали" законите срещу словото на омраза и започна въздушни удари срещу ИД в Сирия. За разлика от януари, когато имаше огромно шествие по улиците на цялата страна и период на национално политическо единство, този път

той нямаше къде да се скрие

Трябва да се изправи пред комбинацията от ключовите регионални избори, които ще почукат на вратата само след три седмици, с опасната Марин льо Пен, която веднага се въоръжи с антиимигрантска реторика и обсебения от мисълта за възвръщане на президентския пост Никола Саркози, който не спира със свирепите си атаки срещу левицата.
Рейтингът на Оланд също е много показателен за сложната ситуация, в която е изпаднал. Малкото покачване на популярността, което имаше след атаката срещу "Шарли Ебдо", бързо се изпари и допреди няколко дни коментаторите анализираха, че Оланд почти не е в състояние да се кандидатира за преизбиране през 2017 г.

Тук обаче дойде и промяната, с която френският държавен глава пое нов курс и се отдалечи от лявото. Той заяви, че ще увеличи правомощията, отнасящи се до сигурността, говори за промяна в конституцията, за да се удължи извънредното положение, подчерта, че ще се работи по отнемане гражданството на терористи, родени във Франция. Това е напълно нов тон по отношение на ескалиращия проблем за "отглеждания" във Франция тероризъм и напълно различен от този, който последва след атаката срещу "Шарли Ебдо" и в еврейския магазин.

Донякъде това може да се обясни и с факта, че този път атентатите бяха приети и като дълбоко лични от Оланд, тъй като той вероятно

бе потенциална цел за екстремистите

докато гледаше мача на "Стад дьо Франс". Видът на мрачното му лице на стадиона, докато охраната прошепваше новината за атентатите в ухото му, вероятно ще влезе в книгите по история. Както това стана с изражението на Буш, когато научи новината за атентатите на 11 септември, докато четеше истории на децата в училище.

Да обявиш война обаче не е лесна работа - трябва да си в състояние и да я спечелиш. А това със сигурност е кошмар за всеки президент. Още не е ясно дали Оланд ще се справи с нелеката задача да преведе Франция през този кошмар, но има вероятност неговата непреклонна реторика да повлияе положително на рейтинга му и това да върне шансовете му за борба за президентския пост през 2017 г. Някои от идеите му, изглежда, сякаш идват от платформите на европейските десни партии, дори от крайнодесни. Чувството за национална криза в момента е напълно оправдано. Оланд обаче ще има нужда от много повече от реторика, за да успее на следващите избори да предотврати случилото се през 2002 г., когато левицата, представена от Лионел Жоспен, бе напълно изхвърлена от политическата игра и борбата беше между десни и крайнодесни. На Оланд му предстои не само да извади своята страна от криза, невиждана от края на Втората световна война, но и да се бори за собственото си оцеляване. Не е сигурно, че възприемането на ключовите предложения на Саркози и Льо Пен ще успеят да променят неговия образ. Френската република е имала много превъплъщения, но винаги най-трудното е било да се предвиди дали дадена промяна ще задоволи нуждите на хората. Особено в момента това е нож с две остриета. Не се знае дали обществото ще реши, че има нужда от по-сериозни мерки в борбата си с тероризма, за които го готви Оланд, или точно обратното - като родина на основните човешки права ще възприеме това за престъпление срещу основните си ценности - свободата, равенството и братството.