Има поне 4 причини никой да не бърза с вота

Запали ли Васил Божков пура в Дубай, у нас умни и красиви, червени и зелени започват да виждат през дима й предсрочни избори. Така бе и през изминалата седмица, когато Корнелия Нинова се размечта за всенароден вот на недоверие, Мая Манолова - за ревизия на управлението, а градската десница и президента Радев - за смяна на властта. Допълнителна пушилка вдигнаха дори коалиционните партньори на управляващите. Красимир Каракачанов заподозря таен съюз ГЕРБ - ДПС, защото предложението на Движението за 9 % ДДС върху детските храни е прието, а негово - за доброволните отряди не. Валери Симеонов пък обяви партията на Борисов тоталитарна.
„Предсрочни избори не са възможни, не биха били и полезни", охлади страстите Йордан Цонев. И обясни: "Ние сме изразили нашето негативно отношение към тази коалиция, но в интерес на гражданите и на страната след тази криза е правителството да завърши мандата си и след това да се проведат редовни избори”. Цонев бе категоричен, че няма как Движението и ГЕРБ да управляват заедно.
Предсрочните избори са малко вероятни поне по четири причини:
1. Кризата. Приоритет № 1 на държавата в момента е изправянето на икономиката на крака -и националната по сектори и региони, и личната на хората, които загубиха доходи и спестявания в изолацията заради вируса. Туризмът, транспортът, машиностроенето, услугите и други сектори, които не само правят голям процент от БВП, но и хранят стотици хиляди хора, са вперили поглед към властта в очакване на съживителни мерки. Нито един от тях не би простил на нито една партия - настояща или бъдеща, ако предсрочните избори спрат икономическите лостове за излизане от кризата. Да, Европа ни дава 9,7 милиарда евро безвъзмездно и още 3 милиарда кредити. Но чак следващата година. 692 милиона са ни заделени още от есента, но то само ако имаме разписна национална програма за какво ще ги харчим. Служебно правителство няма как да е гарант за дългосрочно спазване на ангажиментите. Кой би рискувал да загубим парите?
2. Големите инфраструктурни проекти.С отпадането на ограничителните мерки първото държавно посещение у нас бе символично - на сръбския президент Александър Вучич за съвместна инспекция с Борисов на Балкански поток. От завършването на трасето до края на година зависи не само пускането на газа по новия път, но и бъдещето ни на газовата карта на Балканите. Същото важи и за довършване на интерконектора с Гърция. Служебен кабинет нито ще има тежестта да притиска Гърция за ударно строителство, нито ще има политическото рамо да го прави.
Падане на кабинета Борисов означава и край на мащабното строителство. Нито метрото ще бъде завършено, нито Южната дъга ще продължи. Причината е ясна - хората на Радев ще се хвърлят към ревизии на проектите, а не към реализирането им. Същото важи и за магистралите, тунелът под Шипка и големите водни цикли. Кабинетът на БСП със сигурност ще залитне популистки към преразпределяне на парите за социални нужди. Това ще запуши и целия строителен бранш.  
3.Еврозоната. И леви, и десни изборджии си дават ясна сметка, че предсрочен вот затваря вратата на чакалнята за еврозоната. Разклащане на кабинета сега, означава отлагане на членството ни в края на лятото. Невлизането в клуба на богатите освен, че ще пресуши много от бъдещите финансови кранчета, ще изгони куп инвеститори. И още нещо - ще сложи на масата отново въпросът с валутния борд. В такава ситуация никой няма да се натиска да взима властта.
4. Партиите имат нужда от време за себе си. Истината е, че в момента се случва това, което става всеки път, когато наближи парламентарен вот. Битката започва поне година по-рано. Няма съмнение, че от 1 септември всички партии ще строят редиците си за бой. Но дотогава е време за вътрешни дела. Да, всеки говори за избори, но реално никой не иска да ги предизвика.  Всеки от играчите се интересува консумира скандалите за собствена употреба и нахъсване на електората. ГЕРБ започва проветряване, БСП -преброяване, градската десница - реанимиране. На Мая Манолова, Цветан Цветанов и Слави Трифонов пък им предстои партийно строителство.
"Проветряване, повече нови лица, нови хора, които да мислят с главите си. Дето се вика, 10-15 години нямаше голямо значение дали са на отделните градове. Сега има вече много голямо значение, а и в тази нова политическа ситуация на популизъм буквално си трябват авторитети", коментира Борисов на среща с млади икономисти от Центъра за дясна политика. Казано по-просто ГЕРБ вече започва да реди листи. И повелята за тях е: нови авторитети.
На този фон БСП се е вторачила в пъпа си - избора на лидер на 26 септември. Голямото броене кои социалисти по места и от кои крила са, вече тече. Но ще изхаби цялата енергия на партията. Доверието в нея вече се срина до това на градската десница, а рейтингът на Нинова падна на 8,8%. Колкото и да бие тъпана за всенароден вот на недоверие Нинова е последният човек в държавата, който иска избори днес. Знае, че не просто ще ги загуби. Възможността да се класира трета или четвърта сила е реална.
Умни и красиви също имат нужда от време. Покрай близките си връзки с президента, може и да получат постове в служебен кабинет, но това само ще срине допълнително крехкия им рейтинг. Те обаче няма да рискуват да излязат на светло, а ще подновят АРГО срещите, за да се пробват за кой ли път да пробият бариерата на вота. И Костов, и Прокопиев сега са повече заети с личните си проблеми с данъчни и правосъдие, отколкото с изборните вълнения.
А останалите им авери са в изчаквателна позиция, гледат кой от новите играчи - Цветанов, Манолова, Слави, Радев или Божков, ще се активира достатъчно, за да им е от полза.
Разбира се, всичко това не важи единствено за ДПС. Движението от години така е подредило организационния си живот, че във всяка ситуация е готова за ват. ДПС обаче е наясно, че най-важно в следващите месеци е да се направят секторните и регионални анализи за излизане от кризата. И се бори за това - за да има обща програма за ускорено развитие.  
Има и една допълнителна, пета причина никой да не иска избори сега. Наесен ще се прави бюджет 2021. И той ще е предизборен. Всяка партия иска да използва това, за да вкара или не в него обещанията си.
Така че в момента много по-реално е мъртвото вълнение в морето, отколкото изборите на сушата. Водата вече взе първите си жертви. Ако партиите не преценят добре политическите вълни, твърде възможно е лодките им да се обърнат.