Сърбинът е специалист в пожарни ситуации

Този път съм дошъл тук за дълго време, отсече при третото си завръщане на "Герена" Люпко Петрович. Трудно е да му повярваш, след като визитката му говори обратното. Сърбинът, който преди броени дни чукна 69 години, няма навика да се застоява на едно място. Самата му визитка вече спокойно може да се побере на една страница.

Роденият на 15 май 1947 г. специалист не се спира. И малцина като него могат да се похвалят, че са водили отбори на четири континента - Европа, Азия (Китай, ОАЕ), Южна Америка (Уругвай), а имаше и приключение в Африка от април 2014 г. до февруари 2015 г. Там Люпко се озова в АПР, но му писна от номерата на домакините - бавене на заплати, неуредици с участието в различни турнири и пр."

Каза, че е болен, и се прибра

в родината. После спря да вдига телефона", оплакаха се от ръководството на отбора, но така и не върнаха Люпко на Черния континент. Най-краткият му престой обаче бе преди това - в Сараево. Там той бе назначен, за да спасява едноименния тим от столицата. Петрович обаче не успя да се справи с тази задача. "Доброжелатели" веднага задръстиха мрежата с негова снимка, на която държи автомат, а покойният Желко Ражнатович-Аркан му показва как да се цели. Фотото е направено по времето, когато Желко е командир на страховитото формирование "Тигрите" по време на войната при разпада на Югославия. Не е ясно кога и как е правено то, дори самият Люпко. "Аркан имаше влияние върху най-лудите, които по-късно станаха негова армия. Той застана на моя страна, когато именно те искаха да ме изгонят след 1:1 с "Грасхопърс". Така се стигна до европейската купа на "Цървена звезда"", обясни Петрович. Никой обаче не му обърна внимание и след два дни трябваше да си събере багажа, защото цяла Босна скочи срещу него. Треньорът обаче не се обиди. Той обяви, че е олицетворение на проблемите, които доведоха до конфликта. "Малцина си спомнят, но в началото

в Сърбия ми викаха усташ

(б.р. крайнодясно движение в Хърватия, което си сътрудничи през втората световна война с Третия райх). Аз съм хърватски кадър! Учил съм Осиек, там започнах да играя футбол и взех занаята на Томислав Ивич като треньор. Днес обаче и в Хърватия ме питат - ти човек на Аркан ли беше? Нямам нищо общо с него, нито с войната", допълни спецът, който стана майстор на пожарните ситуации. Доказа го с "Литекс". Пое разбита команда след фиаското в Лига Европа срещу "Йелгава". Набързо превърна "оранжевите" в кандидат за медали, но отстъпи мястото си на Регекампф. Скоро обаче отново се озова в Ловеч, след като румънският му колега си би камшика. Приказката обаче приключи със скандала на "Герена". Мнозина твърдят, че Петрович е бил против изваждането на играчите, но така и не успя да направи нищо. Спецът не усети и вина за случилото си и дори още тогава обяви, че би искал да се върне начело на "Левски".

Внимавай какво си пожелаваш

гласи една поговорка. И Петрович сега ще трябва да покаже, че все още не е забравил занаята. Първият му престой на "Георги Аспарухов" бе истински фурор. Вярно, загуби дербито с ЦСКА (0:1 с попадение в първите секунди на Димитър Иванов), но пък посъбуди заспалите "сини" не само у нас, а и в Европа, където стигна до сблъсък със Зинедин Зидан и "Юве". След тази среща един от играчите на "Старата госпожа" се озова веднага в треньорската стая, за да връчи фланелката си на Люпко. Това бе не кой да е, а един от най-известните уругвайци - Паоло Монтеро. Железният защитник благодари на сърбина, че му е дал шанс в "Пенярол". И така го е направил богат. Същото се случи още с Давор Шукер, Синиша Михайлович, както и със Славиша Йоканович, който също се пробва като треньор на "сините". "Треньорът трябва да е успешен", отсече Люпко онзи ден в София. Той го умее. Може и да не изповядва супер атрактивен футбол, но пък е цар да сглоби печеливш отбор. "Не ме интересува бюджета на "Левски". Каквото осигурят - с това ще работя", отсече сърбинът, който бе назначен известно време и за ментор на треньорите в родината си. За ролята му като мотиватор няма какво да се коментира. Мнозина помнят победата на "Литекс" над ЦСКА за купата с дузпи през 2004 г. Тогава решителен удар от бялата точка за "оранжевите" трябваше да отправи Мурат Хидиуед. Мароканецът обаче едва ходеше по терена и с мъка се придвижи, но донесе трофея в Ловеч. "Какво му казахте?", попитаха Петрович още на пистата. И той бе лаконичен: "Жми и ритай!" (б.р. затваряй очи и ритни". А "Левски" в момента му трябва именно такава увереност.