София. "Сега лоялността е към върхушката на партията, към апарата, а не към избирателя".

"Депутатите не са изпълнили голяма част от обещанията си за 2013-а, като изработването на нов Изборен кодекс до края на годината. По-големият проблем обаче е, че са пренебрегнали друг основен ангажимент – да станат по-достъпни за избирателите", заяви в интервю за бТВ ръководителят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева.

Проверка на сайта "Отворен парламент", поддържан от института, показва, че едва шестима от всичките 240 депутати са посочили в интернет страницата си колко и какви срещи са имали с избиратели през последните 6 месеца. Нито един не обявил телефон за връзка със своята приемна и сътрудници, а посочените имейл адреси са по-скоро проформа, защото депутатите ползват други, заяви Цонева.

По думите ѝ допълнителните разходи на депутатите, предвидени в парламентарния правилник, вече са се превърнали във фолклор. Тези средства са именно за правенето на приемни, за назначаването на сътрудници, а гражданските организации настояваха начинът, по който средствата са употребени, да бъде публикуван на страницата на депутата, посочи тя. "Нито един от 240 депутати не е направил това, въпреки че от медиите научаваме, че някои обиколили 18 пъти Земята... При положение, че се изразходват такива средства за автомобилен парк, след това за бензин и в същото време едва 6 души са обявили подобна активност - какво са направили през последните 6 месеца?", попита Цонева.

Като пример за липсата на прозрачност даде избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС на 14 юни, довел до масови протести в София. По думите ѝ гражданските организации били включени за консултации в изготвянето на новия парламентарен правилник и заложили текстове за задължително изслушване на кандидатите за изборни длъжности, а 4 дни преди да бъде обнародван правилникът, парламентът избрал Пеевски без дебати.

Институтът за развитие на публичната среда редовно разпращал въпросник до депутатите, в който трябвало те да дадат повече информация за своите приемни, сътрудници, интереси. Обратната връзка обаче била много трудна. "А тези неща са нормални за всяка една развита демократична държава", каза още Цонева.

Тя изрази съмнение, че мнозинството от политиците не са съгласни с въвеждането на гласуване с преференция, при което всеки избирател да посочва кандидат в листите и той да може да се изкачи по-нагоре. Идеята за преференция при праг от 7% в листите за кандидат-депутати влиза в проекта на нов изборен кодекс, внесен от БСП преди две седмици.