19 хлапета и техните майки успяха да се докоснат до морето и да усетят отново радостта

Деца на загинали полицаи успяха да отидат на летен лагер. Благотворителната инициатива е дело на Милена Шаркова, вдовица на баретата Емил Шарков. Чрез концерти и с помощта на спонсори за почти година бяха събрани 6000 лева.
Всяка съдба при тези хора е различна, но някак споделена в болката, която изпитват децата и съпругите на загиналите полицаи. И в това най-добре ги разбира Милена Шаркова, която също загуби съпруга си при инцидента в Лясковец. "Ние сме едно голямо семейство с обща съдба и е много важно да се подкрепяме и осигурихме едно бягство на децата от ежедневието, което ги натоварва, тук да се отпуснат и да си общуват", разказва Милена Шаркова. А бягството е на морския бряг. Летен лагер за 19 деца и техните майки. В базата им има стройна организация, а дисциплината е желязна.
Инициативата стартира в края на 2015 г., когато Милена Михайлова, председател на фондация "Възможност за бъдеще" започва организиране на голям концерт в памет на загинали български полицаи, с идеята да се съберат средства за организиране на летен лагер за техните деца. Концертът "Завинаги с нас" се проведе на 6 април 2016 г. в Двореца на културата и спорта във Варна. Със събраните средства се проведе първия детски лагер "Завинаги с нас" Варна 2016 г. в к.к. Св. Константин и Елена, от 15 до 22 юли.
Целта на организаторите бе това да е само началото на ежегодни лагери и срещи на достойните деца на българските герои, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Концепцията на "Завинаги с нас" пък да се направи общност на съпругите и децата на загинали полицаи, в която те да се подкрепят и споделят хубави и лоши моменти. Разбира се с помощта на български компании, като ЕТАП-Адрес, оптики Леонардо, Планетариум Варна и Делфинарим Варна, Аквапарк КК Албена, към които децата и тефните майки изказват благодарност за подкрепата.

ЕСЕ

Детски лагер „Завинаги с нас"

15-годишната Мария, дете на загинал полицай, написа есе в подкрепа на фондацията "Завинаги с теб", която Милена Шаркова менажира. Публикуваме го без редакторска намеса и с разрешението на майката на Мария Великова.

Моето име е Мария Великова. На 15 години съм. Занимавам се с литература, когато имам време. Обичам да чета и понякога пиша проза и поезия, това ми е нещо като хоби. Живея заедно с моята майка. Баща ми е лейтенант Илия Великов, полицейски командир в ГП-Филипово, убит при изпълнение на служебния си дълг преди близо 15 години. Тук искам да кажа някои неща относно болката, трудностите и не само, а именно детски лагер „Завинаги с нас".
Не е лесно да си дете на загинал служител на МВР. Не говоря само за това, че финансово много такива семейства се справят трудно. Много деца не познават родителите си или дори още не са били родени (например аз съм била на 9 месеца), други са били по-големи и шокът от внезапната загуба е бил огромен. Да се пребориш с липсата е много тежък процес. Много деца се затварят в себе си и се борят с болката сами, а има и деца, които в опита си да са силни, правят грешки.
В днешно време светът е много жесток. Омраза се сипе отвсякъде, даже и от децата. Когато бях втори клас един мой съученик ми се присмя и ми каза да мълча, защото съм нямала татко. Тогава само си спомням, че плаках много и вечерта питах мама: „Защо?". На този въпрос отговор няма. С времето, в което растях, се наслушах на обиди и подценяване на труда на тези хора. През цялото време се питах, дали някой, някога си е давал сметка колко е тежко всеки ден да оставяш семейството си и да не знаеш, дали ще можеш да ги видиш отново... а дори един ден просто не се прибираш. Тогава започва истинският Ад – болка, страх от предстоящото, самота. Всичко се струпва наведнъж и те завърта сякаш във водовъртеж, променя живота ти коренно и си длъжен да драпаш със зъби и нокти, за да можеш да стъпиш на краката си и да поемеш напред. Лично за мен това беше много тежко, минах през периоди на бунт, фалшив непукизъм, опити да се харесам на всички, за да компенсирам липсата, свръх чувствителност и какво ли още не, докато стана това, което съм сега – човек с цели, който не е по-различен от останалите. Не мога да променя и отрека миналото. Факт. За майките ни също не е лесно. Да си млада жена с дете (при някои и повече деца), да си загубила голямата си (за някои и единствена) любов, да трябва да изхранваш семейство, да даряваш с обич и... да не се поддаваш на огромната болка е един безкраен път, осеян с трудности. Много хора не обръщат внимание на това или по-скоро не искат да обърнат.
Всеки се справя с болката различно, но според мен един от най-добрите начини е да видиш, че не си сам, когато най-много чувстваш, че си. Преди бяха организирани такива лагери за нас. Ние се свързахме като общност. Лично на мен това много ми помогна. След 2011 вече нямаше такива лагери, а ние не спряхме да поддържаме връзка и да се молим някой ден пак да сме всички заедно. Тези лагери разпалиха един огън в нас - давахме си сила, разчитахме един на друг, показаха ни, че ние и нашите бащи-герои не сме забравени. Те бяха много повече от това просто да идем на море.
Тази година фондация „Емил Шарков" и форум „ Възможност за бъдеще" отново ни дадоха този шанс. След много труд, пречки и усилия се състоя благотворителен възпоменателен концерт „Завинаги с нас" и със средствата, събрани от него, тази година някои от нас отново се видяха.
Чувството да видиш някого 5 години по-късно беше уникално. Всички бяха пораснали и променени, но още щом се видяхме, се разпрегръщахме и се почувствахме като семейство. Много детски усмивки изгряха за първи път от много време насам. Специални благодарности на Милена Шаркова и Милена Михайлова – основните виновни за нашето щастие. Програмата ни беше разнообразна (долу ще посоча част от изненадите, подготвени от тях). Смяхме се, плакахме заедно и си обещахме никога да не забравим нашите бащи-герои и винаги да се подкрепяме. Не мога да кажа нищо повече, защото силните емоции не се описват, а чувстват, а това, което усетих аз, просто ме връхлетя и още не мога да спра да мисля за изминалите 7 дни. Реших да задам няколко въпроса на 5-6 деца от тазгодишния лагер. Ето и отговорите:

Венцислава – 16г.
„Кампанията ни помага да се чувстваме по-щастливи, въпреки трудностите, свързва и като семейство. Организацията беше много добра. Благодаря за съпричастността и подкрепата, които ни оказаха, и вярата, която ни върнаха. На мен най-много ми допадна планетариума, защото се докоснах до звездите. Когато човек види колко е малък, разбира, че всичко е възможно."

Мирела – 16г.
„Кампанията за мен е моето второ семейство. Организацията и базата бяха добри – видяхме се пораснали и променени, но все още сме сплотени и близки. Ако не бяха нашите Милени, нямаше да се видим след толкова време. Те направиха добро, което смятаме да подкрепим. Най-много ми хареса ездата, защото досега не съм имала този шанс и ми беше интересно".

Цвети – 5г.
„Лагерът ми хареса, а най-много кончетата и делфините."

Цвети – 17г.
„Който е създал кампанията е направил нещо много хубаво, защото благодарение на нея всички станахме едно семейство. Сближихме се и станахме по-задружни. Хареса ми разнообразието и че всички се забавляваме много заедно."

Цвети – 21г.
„Благодарение на кампанията получаваме подкрепа и създаваме нови приятелства. Харесаха ми много неща – нови запознанства, хубава организация, много забавление, прекрасна храна (и хубаво вино), а най-много денят в хотел „International". Според мен е много трудно да се организира нещо толкова мащабно, но щом каузата си заслужава и човек има воля и желание, не е невъзможно и догодина и ние ще я подкрепим."

Вероника – 17г.
„Кампанията за мен е много ценна - събира ни като едно цяло и ни показва нещата от живота – ние сме едно голямо семейство. Тя е начина да преодолеем нашата болка, тъга и страхове. Няма никога да забравим нашите бащи-герои – те са завинаги с нас. Моите впечатления са само добри, разбира се! Организацията беше 6.
Тя беше направена от нашите две сладки Миленки и беше повече от на ниво – голямо разнообразие. Имаше смях, тъга, сълзи, но най-вече радост. Хареса ми всичко и всички емоции, подарени от нашите организатори. Най-вече тръпката и малкият страх от ездата на милите кончета."

Какво повече мога да кажа?! Благодаря ти мамо, че си ме отгледала и дарявала с любов, благодаря на децата от кампанията, че винаги са ми били като второ семейство, благодаря на организаторите на детски лагер „Завинаги с нас"... Всички сме много щастливи и решени да помагаме това добро никога да не спира. Отправям сърдечен призив, ако някой има желание и възможност да помогне.
Делфинариум Варна
Пиратско корабче
Планетариум Варна
Оптика Леонардо
Аквапарк КК Албена
Конна база Албена
Калимански хан
Спeциални благодарности и на нашите домакини от хотел „Ботаническа градина".