Най-скучното лице в Швеция вече мечтае за пенсия

Когато у нас се каже футбол, мнозина веднага с умиление се връщат към онова лудо лято на 1994 г. Националите ни биеха наред, проблеми нямаше. Бяхме като Господари на света. Оттогава България върви все надолу, всички знаем, че нищо няма да направим в поредните квалификации. Но все пак няма българин, който тайно да не мечтае до първата загуба, че 1994 година ще се повтори отново. Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш. Родните блянове днес са отново действителност за един швед. Очилата са му запазена марка, а сънародниците му го наричат - Най-скучното лице в страната. Просто трудно може да видите някаква емоции в него, докато текат поредните най-важни 90 минути в живота му. Той е Ларс Лагербак. Днес е Господар на света, след като спомогна да се осъществи чудото Исландия.

Чувствам се като в 1994 г., Исландия напомня за онзи голям отбор на Швеция, казва Ласе, както го знаят всички. В САЩ той е привлечен в щаба като скаут. Грижи се за разузнаването на съперниците. Един от тях бе и България. Шведите ни биха 4:0. По-късно ядохме попарата на Лагербак и като селекционер на Тре кронур. Това обаче не му попречи да си пусне автобиографията с надеждата, че

може да ни стане селекционер

Но не било писано, документите му бяха пратени в коша на Борислав Михайлов. Лагербак обаче едва ли съжалява за това, особено днес. "Мнозина така и не разбрахме колко голямо нещо сме сторили в САЩ. Нямаше интернет, само мобилни телефони. Научих какво е ставало в страната, когато се прибрах. Сега същото се случва в Исландия", разкрива треньорът. "Сега нещата са по-различни. Следя какво става в Исландия, знам че цяла Швеция също е зад нас", продължава спецът. Той бе оптимист за представянето на тима още от лагера в Австрия. На няколко пъти предупреди и англичаните какво ги чака, но никой не му обърна внимание. Ласе е поколението шведски треньори, които до края на живота си ще благодарят на Рой Ходжсън и Боби Хютън. Двамата британци им отварят очите за футбола с престоя си в Швеция през седемдесетте. "Те ни вдъхновиха. За нас Англия винаги е бил примера. Дойдоха и показаха нагледно как се правят нещата. Как се избира екип, тренировъчния процес, съставянето на отбора. Техният модел работи и до днес при нас", призвана Лагербак. Той умее да използва допълнителна мотивация за играчите си. Именно негова е идеята за снимките с носорога, който бяха от куче, с които играчите заляха мрежата преди мача с Англия. В съблекалнята

цитира фрази на личности като Айнщайн

"Винаги съм се старал да намеря хора, които имат силна психика", признава Ласе относно повиквателните към играчите. Така в състава на Исландия попадна Ейдур Гудйонсен. Ветеранът знае, че е резерва, но играе ролята на допълнителен стимул за мотивация. "Позволявам му от време на време да вземе думата, прави го добре", твърди Лагербак. "

Когато дойде, мислехме, че е луд

Това се промени, след като за малко изпуснахме класиране на световното в Бразилия, съзнахме, че той си е на мястото", коментират играчите. Лагербак е и в основата на съставянето на програмата за бъдещето на футбола в Исландия. Една от най-важните брънки там да най-малките. Затова той твърди, че децата на 6 години трябва да получат най-добрите треньори.
Един човек обаче не е изненадат от работата на Ласе. Това е Томи Сьодеберг, с. който бяха невероятен тандем в националния отбор. "Стоя на дивана и му се радвам", казва Томи. "Ласе ме научи на много неща. Но най-вече странични, не футболни", смее се Сьодеберг. Двамата си пасват от момента, в който ги запознава техен колега в Спортния колеж. "Страхотно е как поддържа огъня. Ще вдъхнови много хора. С него си паснахме, защото имахме еднакви интереси извън спорта - политика, наука. Четох, че 20 души са гласували за него да стане президент на Исландия. За мен обаче той е идеален за министър-председател в Швеция. Следи нещата и е широко осведомен по много теми", казва Сьодеберг, който през 1990 г. вкарва Ласе в националния отбор, след като кандидатурата му е приета да води младежите на Швеция. "До тогава

бяхме просто едни учители по физическо

възпитание. Нямаше лидер в екипа, помагахме си. Той винаги е бил добър в анализите. Успява и лесно да предаде посланията си, защото е образован човек. Обича новите технологии. Но винаги твърди, че те просто са добавка, защото работата като цяло си остава същата", продължава да разказва Сьодеберг. "Той е спал у нас, аз пък му гостувах през лятото в Овансьо", завършва Томи.
Овансьо. Именно там започва всичко. "Когато е лято и слънцето грее, колкото и да се контят в Овансьо си остават с кравешка тор по краката", гласи една детска песничка. Днес обаче селцето е сред най-известните в страната именно заради Ласе. Той попада там зарази баща си, който получава предложение

да се грижи за местната гора като лесничей

Момчетата там имат малко занимания освен лакомствата в месната сладкарница, пакостите в дворовете на съседите и музиката от единствения джубокс. Затова гонят през лятото време топката. Ласе, който е роден на 16 юли 1948 година, веднага се влюбва в играта. Често бяха от час, за да рита топка. Родителите му обаче го следят изкъсо и по-късно се озовава в Университет, където завършва политика и икономика. "От мама и татко разбрах колко важно е образованието. Освен това те ме научиха, че трябва да уважавам хората, независимо какво правят. Стига да не се престъпници", спомня си Лагербак. Започва да рита и в отбора на съседното градче. Пътува по 10 км на ден за тренировки, а на 15 получава шанс, който пропилява, за да влезе в първия отбор. В последния клас на гимназията идва и голямата любов. Тя се казва Барбро Хеед. Женят се, но през 2010 г. явно и им омръзна един от друг и се разделиха. След това Ларс се хвана с Хелена Форс, която бе част от екипа на Анди Роксбърг във ФИФА. От брака си с Барбро има и две деца Петра и Йохан. След висшето е принуден да работи като чиновник, за да може да рита в скромен тим във Втора дивизия. Често му не налага да търка пейката, но нито веднъж не вдига бунт. Вместо това започва да се занимава с децата в "Гимонос". Сам се грижи за екипите им - 100! "Беше много наблюдателен и внимателен. Децата го обожаваха. Освен това бе честен", спомнят си хора от клуба. Именно честна му води до скандал, който отваря пътя му към бъдещата кариера. "Каза на президента, че съм страхливец", разкрива треньорът му по това време Кале Линделоф. Лагербак е излишен, но пък Линделоф му пише препоръката за започне работа в ГИХ, където се запознава с бъдещият си помощник в националния отбор Роналд Андерсен и с Томи Сьодеберг. Останалото вече се знае от 1990 до 2009 г. е част от националните отбори. После за кратко води Нигерия, за да бъде отново на гребена на вълната в Исландия. Днес куп страни се чудят как да го спрат да не изпълни заканата си - да излезе в пенсия след Евро 2016. Но той е непоколебим, поне за сега. "Омръзнах на хората, време е да си починат като мен. Аз ще се оттегля в гората", категоричен е Ларс. "65 години вече се зареждам там. Дърветата са като хората. Тръгват от млади фиданки, а след това спомагат за раждането на нов живот", отнася се Лагербак.