Никой не притежава проектите ми - и затова съм свободен, казва Кристо

"Не говоря никога за политика, религия и изкуство, а само за себе си. Егоист съм. Но не виждам с това да съм нещо по-различен от други артисти. Не разсъждавам за творбите си, а само за живота си. Изкуството не е професия - аз го живея. Това е всичко. Никой не може да притежава работите ми. Никой не може да ги купи. Никой не може да прави нищо с тях. Това е свободата", е философията на Христо Явашев.

Кристо и Жан-Клод никога не приемат спонсорство за проектите си. Те ги финансират, като продават подготвителни рисунки и ранни работи от 50-те и 60-те години. В галерията под ателието им в Сохо посрещат богатите колекционери. Никога не печелят от авторски права за книгите и филмите, посветени на проектите им, а много често те са тези, които ги финансират. Не получават и цент за плакати и картички.

През 1988-а отказват едноминутна реклама за 1 милион долара по японската телевизия. "Когато правихме "Вратите" в Сентръл парк, преведохме 3 милиона долара за три месеца на Ню Йорк. По същия начин платихме за използването на Райхстага, на "Пон Ньоф", на земята под "Чадърите". Плащаме, защото искаме контрол над създаденото", разказва творецът. На бизнес модела на Кристо е посветено специално проучване на университета "Харвард". Има реализирани 23 проекта и 37 - нереализирани.

Първата биография на артдвойката е представена в музея "Лудвиг" в Кьолн - богато илюстрираният том е от 485 страници, преведен на английски и немски.

Вижте повече за "Плаващи кейове" на Кристо ТУК. 

Къща на вечността над Лазурния бряг

Балканският Сократ вдигна египетска гробница в Сен Пол дьо Ванс

"Балкански Сократ" - така журналисти във Франция изключително точно наричат Кристо. Те свалят шапка пред уникалния му талант да "опакова" личната си философия: "Животът не е професия - той е изкуство, което владея". Но световният артист от Габрово дълбае и в загадката на физическата смърт, в тайнствената природа на трансформацията. Неслучайно Явашев възроди проекта "Мастаба" - древноегипетска гробница или "Къщата на вечността", с дизайн на пресечена пирамида. 9 метра височина, 17 метра дължина и 8 метра широчина. На 4 юни инсталацията изгря във владенията на Фондация "Маг" в уникалното средновековно градче Сен Пол сюр Ванс. Червено-сини варели са използвани като строителни елементи, двете стени са украсени с капаци в меки жълто-оранжеви цветове. Идеята узрява няколко десетилетия, споделя Кристо пред медиите. Проектът датира още от 1977-а, когато с Жан-Клод искат да построят гигантската скулптура в Абу Даби. Но не успяват. Атакуват Арабските емирства в името на целта - да издигнат своята "Къща на вечността". След като не могат да се разберат с местните принцове, се пробват в Холандия и Тексас.

Явашев се интересува от цилиндрични форми още от 50-те години на миналия век. В отговор на издигането на Берлинската стена никому неизвестният бежанец от комунистическа България прегражда парижката улица "Висконти" с консервени кутии.
Сега в залите на Фондация "Маг" има рисунки, карти и макети на "Мастаба" - истински фотороман в черно и бяло, в който неизменно присъства Жан-Клод. Кристо, който все така живее на петия етаж в сграда без асансьор в нюйоркския квартал Сохо, продължава - духът на съпругата му неизменно витае около всяка акция. Особено когато тя се случва в родната за Жан-Клод Франция. В момента и до 29 ноември в двора на Фондацията, където могат да се видят уникални творби на Миро, Александър Калдер, Никола дьо Стал, Жорж Брак, Марк Шагал, Анри Матис, цялото внимание на публиката е насочено към произведението на един българин. Фамилията Маг проявява интерес към "Мастаба" още през 70-те. Но по това време Кристо и Жан-Клод вече са прибрали подготвителните материали в кашони. "Близо 50 години по-късно ми показаха рисунките - и в крайна сметка се върнах към мастабата. Тя е била сграда от пръст в Месопотамия преди 7000 години, преди да се превърне в погребална постройка за древните египтяни", пояснява Кристо. "Две вертикални и две диагонални стени - структура под напрежение", коментира шефът на фондацията Оливие Каплен. Сините и червените варели са като стълба към небето. Може би скоро Кристо все пак ще успее да се върне към първоначалната им идея с Жан-Клод - 400 пъти по-голяма от изложената сега в двора на фондацията версия: височина 150 метра, дължина 300 метра, широчина 225 метра. "Когато въпросната мастаба в Абу Даби бъде готова, тя ще бъде най-вискота скулптура в света - по-висока от Хеопсовата пирамида", споделя Явашев пред Франс прес, малко след неотдавнашното си завръщане от Абу Даби. За първи път се говори, че инсталация на Кристо и Жан-Клод ще бъде платена от домакините - в случая 400 000-те варела ще бъдат за сметка на Арабските емирства.

В Сен Пол дьо Ванс вероятно са много щастливи, че не остават по-назад от вечните конкуренти в туризма, културата и във всичко останало - италианците. И докато повечето меценати, критици и сноби се канят да щурмуват "Плаващите кейове" в Изео, тук, в хълмовете над Ница, има най-вече автентични познавачи и арт съмишленици. Неслучайно през 70-те години на миналия век династията Маг строи своя музей на открито, за да приюти една от най-големите колекции в Европа. Терасите са пълни с творения на велики художници, някои от които в средата на XX век заплащат храната и леглото в Сен Пол сюр Ванс със свои работи. Те се събират в кафене "Робинзон" на Пол Ру, което днес е прочутият ресторант "Златният гълъб". Който иска да види оригинали на Пикасо, Брак, Матис, Реноар, Дюфи и Шагал, трябва да се похарчи за изискан обяд или вечеря, полети със скъпарско вино. Който не може да си позволи подобно разточителство, няма проблеми - в Сен Пол дьо Ванс има близо 70 галерии. По фасадите на някои от къщите от XVI и XVII век все още висят гербовете на някогашните собственици. Бутиците и антиквариатите също изглеждат съвършено.