София. Сякаш беше вчера, когато Емил Кременлиев пусна топката към Балъков, а той на Любо Пенев. Последва незабравимият пас към Емо Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите! Започна лудостта на един народ. А дори не знаехме какво ни чака следващото лято. 20 години по-късно "Стандарт" посвещава на великата дата 17 ноември поредица интервюта с героите от "Парк де Пренс". Поредният ни гост е Емо Кременлиев, който даде началото на знаменитата атака в последните секунди.

- Емо, от теб започна атаката на "Парк де Пренс", която завърши с победния гол над Франция. Какво си спомняш от този миг?
- Всичко си спомням. Първо бе центрирането на Жинола, който впоследствие бе изкаран за главен виновник. А той какво да е виновен, то в тази зона нямаше никой! Може ли да предложи, че това нещо ще стане в 90-ата минута. Той центрира, топката прехвърли всички, защото беше много висока и аз, понеже играех отдясно, я овладях. Наскоро от френския "Екип", които ме интервюираха за този мач, им беше направило голямо впечатление, че нито аз, нито някой от останалите ми колеги веднага след овладяването на тази топка не я е центрирал безадресно. Напред и там в наказателното каквото стане. Ние обаче тогава така играехме и изобщо не ни мина през акъла и на Балъков, и на Любо да търсим безцелно подаване в пеналта.
- Когато поведохте с 2:1 повярвахте ли, че това е крайният резултат?

Бяхме сигурни, че в този момент печелим

мача. Надали на някой от колегите му е минало през ума, че може да стане обрат в последните минути и ще пропуснем това, до което вече сме стигнали. Нещото беше нещо дошло от Господ и просто нямаше как да пропуснем да ни се изплъзне.
- Логично ли се стигна тогава до тази победа над Франция и впоследствие до четвъртото място на световното в САЩ?
- Както и да го погледнеш особено и от сегашно време, се вижда, че има логика. Изобщо отборът ни беше много силен. Водещите ни футболисти Стоичков, Пенев, Балъков, Костадинов, Лечков играеха в големи отбори. И не само играеха, а бяха звезди в тези клубове. Особено сега като гледам записи на наши мачове от световното виждам, че отбори като Аржентина, Мексико, Германия се съобразяват с нашия стил на игра, а не обратното. С други думи, ние не сме играели по-лошо от тях. Даже много пъти съм си спомнял за онзи мач от квалификациите за Евро 96 България - Германия (3:2), в София, в който на почивката губехме с 0:2. За някой загуба от Германия дори и в София нямаше да се приеме като такава голяма трагедия. Ние на полувремето обаче бяхме обезумели от страх как ще загубим в България и после как ще се покажем по улиците. Ние

не си представяхме, че точно в София ще паднем от Германия

И с Бразилия да играехме, бяхме сигурни, че имаме поне 50% шанс да победим.
- Как ви надъха Димитър Пенев преди мача на "Парк де Пренс"?
- Какво толкова да ни каже. Разборите при Димитър Пенев не са били чак толкова различни един от друг. Каза ни нормалните неща, постави конкретните задачи на всеки. Общо взето ни каза, че излизаме и няма какво да губим. Имаме шанс. Ако не стане - здраве да е. Все пак играем с Франция на "Парк де Пренс". Никой нямаше да ни убие, че не сме победили.
- Имахте ли нагласа, че трябва на всяка цена да спечелите този мач?
- Точно нагласа "бием или край" нямаше. Все пак ние играехме малко освободени, защото фаворитът беше Франция. При нас ни помогна фактът, че няма какво да губим. В никакъв случай обаче не сме се мислили за обречени. Играхме си просто играта, а ние бяхме добър отбор. Според мен независимо, че всички говорят за победния гол на Емо, аз намирам за по-майсторски този, с който изравнихме резултата.
- Какво си спомняш от емоциите в съблекалнята след мача?
- Влизаха хора да ни поздравяват, излизаха, ние се радвахме помежду си. Просто голяма еуфория.
- Тогава ли ви обещаха премията за този мач?
- Вальо Михов ни обеща премия още преди мача, но не помня в хотела или в съблекалнята. Сега дали си и мислел, че няма да победим, е друг въпрос. Ние обаче знаехме за какво играем.
- В крайна сметка кога си удържаха обещанието?
- Удържаха си на думата. Е, не беше веднага след мача, но месец-два след това си получихме премията. В интерес на истината каквото и да говорим в националния отбор, никога не е имало такива неща, които се случват в клубните отбори. Някой да обещае едно, а после да стане друго. Може да е имало забавяне и скандали, но каквото е било казано, е ставало.

Чувахме за скандали, но те бяха далеч от нас

и особено по-младите не мислехме за тях, а само за тренировки и игра. За финансовите неща си имаше капитани на отборите.
- Какво ви каза Димитър Пенев след мача?
- Не знам дали някои изобщо го е слушал. Аз дори си мисля, че вече никой не помни какво сме си говорили след мача, защото еуфорията беше голяма и всеки се радва по свои начин.
- Как си обясняваш последвалите събития - България стигна до четвъртото място, а Франция, която не участва в САЩ, стана световен шампион през 1998-а.
- Явно тази загуба е била добре дошла за тях (смее се). Сигурно са преосмислили тогава нещата. Смениха поколението. Дойде младото на Зидан и Дюгари. Не че този отбор, с който играхме през 1993-а беше слаб и нямаше бъдеще на световното в САЩ. Ние обаче бяхме по-добри и затова отидохме. Лично аз предпочитах на световното да играят България и Франция. Не мисля, че на някой българин шведите са му особено симпатични във футбола от време оно.
- Според теб четвъртото място ли беше таван на България на световното или ни спряха?
- Определено таванът ни беше да играем на финала. Тъй като аз не играх на полуфинала с Италия, а гледах отстрани, видях за какво става въпрос. Условията тогава бяха много тежки. Италианското първенство тогава беше най-силното в света и играчите им бяха изморени. Даже просто изцедени. Накрая при 2:1 за тях знаем как съдията ни поряза, като не даде 100-процентова дузпа. Виждах как нашите напъват да вкарат гол и имаха много сили, а италианците просто не можеха да движат. От моята страна беше Бенариво от "Парма". Просто го виждах как този човек не може да гледа от умора, а камо ли да играе. За тях последните минути бяха нечовешки мъки. За мен и съдията, и късметът не попречиха. Ако имаше продължения, Италия нямаше да излезе от своето поле. Имаха уникален играч като Баджо, но накрая и той беше свършил и не можеше да ходи.
- Как се отрази тази победа на нас?
- Имаше голяма еуфория. За жалост обаче българският футбол не успя да я използва. Не станахме една от сериозните сили в Европа. Трябваше тогава да се използва моментът да се направят стадиони, бази, да се работи по различен начин. Но

успехите се използваха по български

за какви ли не цели - политически, лични. Всеки, който искаше да пробие, идваше да се снима с нас.
- А ти лично доволен ли си от развитието на кариерата си след "Парк де Пренс"?
- Винаги е можело и по-добре. Но аз не се замислям и не съжалявам. Проста така е трябвало да стане.
- Как гледаш на идеята четвъртите в света да получите пожизнени премии като олимпийците?
- Разбрах за тази идея и мисля, че е добра. Според мен четвъртото място на световно първенство по футбол е много по-добро постижение от четвърто място на олимпиада.
- Сега гледаш ли футбол?
- Естествено. Ще излъжа, ако кажа, че не гледам български футбол. Интересно ми е. Не че е много хубав. Радвам се особено на младите ни таланти и искам някой от тях да стане голяма звезда. Жалко, че намаляват с всяка година. Виждам, че има нещо добро и в националния, но това е плод на по-различното мислене на Любо Пенев. Той реално оцени, че няма звезди. Накара момчетата да играят като отбор и то като равни с равни. Да се трудят и да няма звездомания.
- Какво е мнението ти за клубния ни футбол?
- В момента има една птичка "Лудогорец"

която прави нещо. Но пък тя е доказателство, че клубният ни футбол е отражение на икономиката ни, на държавата. Ето, хора с пари и правилен мениджмънт като в "Лудогорец" взеха добри футболисти и явно работят. Аз не ги познавам собствениците, но явно са добри бизнесмени. При тях са взели точните футболисти, без да дават пари за чужденци на кило, само защото ги е гледал този или онзи. Просто в момента "Лудогорец" се отличава от останалите български отбори и като игра, и начин на поведение на терена.
- Взимането на чужденци на кило ли е грешката на бившите ти отбори "Левски" и ЦСКА?
- Да. Видя се, че много трудно уцелват точния чужденец. Няма спор, че в "Левски" и ЦСКА е много трудно да се заиграе. Ако чужденец не е с качества и опит, а такива трудно ще дойдат у нас, още в 10-ата минута почва да чува от трибуните леко неодобрение.
- Кой е последният мач, който си гледал на живо?
- Предпочитам да гледам мачове по телевизията, не ходя на стадиона. По скоро гледам на живо деца и юноши. Бях и на "Витоша" (Бистрица) - "Добруджа" 1:1. В "А" група от години не съм ходил на мач.
- А "Банско", където играе големият ти син Георги?
- Гледах ги само в приятелския мач с ЦСКА, когато завършиха 0:0. Явно всеки си има път. Моят беше друг. Юноша съм на "Славия". Минах през всички гарнитури. Неговият път явно е по-труден. Георги по принцип беше халф, но явно заради мен на 20 години стана десен бек. Опитва се момчето да играе, има качества. Като си дойде в София, му давам съвети, иначе не му се бъркам. Всичко дотук си е направил сам.