Футболният магьосник Красимир Балъков навършва половин век днес. 50 години живот, изцяло отдаден на футбола. Балъков е оставил ярка диря навсякъде след себе си и неизменно е записвал името си със златни букви в историята на всеки клуб, където е бил. Той е еднакво тачен и в родния "Етър" (Велико Търново), след това и в "Спортинг" (Лисабон), а сетне и в "Щутгарт".

Бала започва своята кариера в родния "Етър", за който записва 142 шампионатни мача и 35 гола, преди да последва трансфер в един от най-уважаваните клубове в Европа - португалския "Спортинг" (Лисабон). На "Жозе Алваладе" Балъков бързо се превръща в любимец, записва 138 мача и 43 в местната Примейра лига и днес, повече от 20 години по-късно, продължава да бъде все така уважаван.

Въпреки че в разцвета на силите си и играе с таланти като сънародника си Ивайло Йорданов и бъдещите португалски титани Луиш Фиго и Пауло Соуса, плеймейкърът успява да спечели само един трофей - Купата на страната през 1995 година.

Талантът и величието му обаче блестят с най-голяма сила в германската Бундеслига, където попадналият в Идеалния отбор на САЩ'94 магнетичен полузащитник прекарва цели осем години като футболист на "Щутгарт". Бала записва 236 мача и 54 гола в елита, печели Купата на Германия през 1997 година и се превръща в една от най-големите легенди, играли някога в Бундеслигата.

Малко след края на кариерата си Краси, който има 92 мача и 16 гола за България, е обявен от феновете на "Щутгарт" за най-добрия футболист, носил някога екипа на техния любим отбор. И до ден-днешен привържениците на тима изпадат във възторг, когато си спомнят за магическото трио "Балъков-Бобич-Елбер", което се превърна в истинско страшилище по терените в Бундеслигата.

По-паметливите и възрастни вероятно си спомнят невероятния и изпълнен с много емоция бенефис, който швабите организираха за Бала на 29 май 2003 г. на "Готлиб Даймлер Щадион". Двубоят беше излъчен и по телевизията в България и никой не остана равнодушен от засвидетелстваното към един българин уважение от страна на германците. Оценка за качествата му е интересът през годините на колоси като "Реал" (Мадрид), "Барселона", "Байерн" и "Интер".

След края на футболната, Балъков стартира и треньорска кариера, като натрупа впечатляваща визитка начело на родните "Черноморец" (Бургас) и "Литекс", хърватския "Хайдук" (Сплит), германския "Кайзерслаутерн", швейцарските "Грасхопър" и "Сенкт Гален". Той неизменно е сред спряганите имена за национален селекционер. Със сигурност човек с неговата амбиция не се задоволява никога с резултатите и все още не е казал последната си дума и на това поприще.

Да си жив и здрав, Краси! Благодарим за емоциите, с които ни дари и наздраве!