Машинното гласуване има недостатъци и евентуално някои предимства, но забележителното е, че в Европа такова нещо няма. Няма европейска държава, която да гласува по този начин на национални избори, с изключение на Белгия, където 44% от нея могат да гласуват по този начин. Така проф. Михаил Константинов, председател на УС на „Информационно обслужване“, коментира пред БНР информации, че ЦИК и изпълнителната власт ще се опитат да ограничат машинното гласуване на местните избори.

Той уточни, че това е негова лична позиция, тъй като „Информационно обслужване“ няма и не може да има позиция, защото това не е работа на дружеството.  „От 520 млн. граждани на ЕС, примерно 5 млн. могат да гласуват по този начин – 1%“, каза проф. Константинов в предаването „Неделя 150“.

Според него в различните държави има различни съображение, поради които това гласуване го няма или по различни съображения са се отказали от него. Например в Холандия имаше 100% машинно гласуване, а в момента то е 0%, тъй като този вид гласуване може да наруши тайната на вота и може да се манипулира. В Ирландия пък след дълъг обществен дебат обществото не се съгласи с този вид гласуване и всичките закупени машини на стойност 150 млн. евро бяха унищожени, коментира той.

„Ние много обичаме да даваме за пример Европа. Каквото тук не ни харесва, даваме европейския пример, ходим да се оплакваме в Европа…Не може нещо, което е 99% да го обявите за лош пример“, каза проф. Константинов.

Той подчерта, че трябва да бъде направено едно задълбочено изследване във всяка европейска държава защо няма машинно гласуване и защо се е отказала от него.

За България машинното гласуване не показа особени предимства, освен това ние предлагаме в момента то неограничено дълго време да се провежда заедно с хартиеното гласуване, посочи той и допълни: „Какво печелим в този момент?! Броим едни хартиени бюлетини, след което ги събираме с резултатите от машинното гласуване“.

„Последното гласуване показа, че в близо 40% от секциите, в които имаше машини, се констатираха в протоколите грешки, които не могат да бъдат поправени. И ние знаем какво точно се е случило. От 3000 секции – в 1150 имаше грешки или в гласовете за политическите партии или за преференциите“, подчерта проф. Михаил Константинов.

От своя страна Стефан Манов, член на Обществения съвет към Централната избирателна комисия, коментира в предаването, че машините ограничават „купения вот“.

Машините премахват възможността да се заснеме вота със смартфона, за да бъдат получени после парите за него, тъй като не са в тъмна стаичка и защото комисията ще види нарушението, каза Манов: „Това е големият проблем, който стяга обувката на българските политически партии, които недолюбват честните избори“.

При наличие на машини се ограничава възможността за „отчет на купения вот“, каза той.

Според него машинният вот в Белгия дава много добри резултати, а във Франция по желание на даден кмет може да има машинно гласуване на местни избори.

„При нас трябва да има машинно гласуване, защото българската изборна практика е с характера на такава от страни извън Европа. Най-много машинно гласуване се използва в Бразилия. Там има 480 000 секции, 160 млн. избиратели и всички те гласуват единствено и само машинно, включително в джунглите“, коментира Манов.

„Защо трябва да имам машинен вот – заради купения вот, заради недействителните бюлетини, които са огромен проблем“, подчерта той.