Западът носи вина за ескалацията на ислямския тероризъм

Интервю с Борислав Цеков, гражданско Движение „Модерна България"

- Г-н Цеков, преди да говорим за вътрешната политика, не може да не засегнем трагичните събития в Брюксел? Какво е решението, как Европа да се справи с тероризма?

- За да има адекватно решение, трябва първо европейските лидери да осъзнаят и признаят първопричините за есклацията на ислямския тероризъм. Случващото се няма религиозна основа. Причините са социални и за тях вина има и Западът. Въпреки че са са комплексни, ще ги сведа до две: бедността и желанието за отмъщение за нанесените травми и несправедливости. Векове Западът подлага на колониален грабеж Третия свят и Близкия изток. „Позлатените" улици и дворци на Лондон, Париж, Берлин или Мадрид, охолството, в което тънат западните общества, не се дължат просто на някакви велики таланти на тези народи, а на гигантските богатства, които ограбиха от колониите. Днес, в различни форми, тази експлоатация продължава. Желанието за отмъщение пък е предизвикано от кървавите военни агресии на САЩ и Запада, които донесоха разруха в Близкия изток. Избиването на хиляди невинни хора в Ирак и Афганистан е огромна травма за тези общества. Когато селото ти бъде бомбардирано от дрон и в името на „евроатлантическите ценности" бъдат избити една сватба хора – невинни мъже, жени и деца, и ти оцелееш сред руините – какво друго може да се роди освен желание за мъст. Пътят към тероризма става съвсем кратък. Тази хранителна почва беше умело използвана от ястребите във Вашингтон, които стимулираха ислямския фундаментализъм, за да го използват като геополитически инструмент още от времето на американската подкрепа за талибаните.

- Добре, ако това са причините, какви са решенията?

- Нужна е ревизия на политиката към Близкия Изток. Не виждам нито капацитет, нито желание у днешните европейски лидери, а още по-малко в брюкселската бюрокрация, да вземе концептуални мерки за преодоляване на заплахата. Да, ще се дрънка оръжие, ще си повишават мерки за сигурност – това са необходими, но палиативни и рутинни мерки. Нищо повече. Докато не бъде изоставена федералистка концепция за ЕС – илюзорната идея за някакви „Европейски съединени щати", Европа ще бъде безсилна да се справи. Само един ЕС, който е съюз на силни национални държави би имал капацитет да преодолее терористичните заплахи. Мултикултурализмът има почва в Канада, САЩ, където самите нации са формирани на такава основа. Обратното е в Европа – тук има вековни културни традиции, особености, национални митологии и държавотворни фактори. Ние трябва да си отговорим на въпроса – искаме ли да бъде сменен цивилизационния код на Европа и тук да се настани и постепенно да започне да доминира друг културен модел, чиито обществени порядки са твърде различни от християнската цивилизация. Ако не искаме това, то първото и радикално решение трябва да е прекратяване на приема на имигранти от Третия свят в държавите от ЕС за определен период. Както не всеки от Третия свят може имигрира в САЩ, Канада или Австралия, така трябва да се прекрати притока на чужди културни традиции в Европа, които идват не за да се претопят и да допринасят за общото благо, а за да установят свои етно-културни анклави. И това не е ксенофобия. Няма човешко право да имигрираш в държава, в която пожелаеш. Обратно, изконно право на всяка нация е да определи кого би приела да се включи в нейния живот и развитие. Отделен е бежанският въпрос, който трябва да се решава хуманно.

- Как се справят българските власти?

- В някои отношения добре. Още по времето на премиера Орешарски беше създадена една от най-прецизните в Европа системи за идентификация на бежанци и мигранти, която не позволява с леснина да преминават неконкролируеми потоци от хора без документи. Сегашният кабинет на г-н Борисов също прави някои важни неща за подготовката на службите и армията. Но като цяло сегашното управление е заложник на проваления неолиберален модел, който властва в Европа и това го прави част от проблема.

- Казвате неолиберален модел, а у нас има ли негова алтернатива?

- Има прогресивна алтернатива, но тя засега е в твърде насипно състояние. Има достатъчно леви, умерени и центристки дейци, учени, интелектуалци, граждански центрове, които са с прогресивни нагласи и мислят извън догмите на неолибералния капитализъм, довели света до задънена улица – в XXI век вместо развитие и повече справедливост, да живеем в свят на крещящи социални неравенства, бедност, агресии, „смяна на режими" чрез хибридни войни и военни инвазии, които осакатяват цели държави и региони. За да се обедини във възможната степен тази разпръсната прогресивна среда и да се трансформира в политическа алтернатива, трябва политически субект с воля за това. В случая такава роля, независимо от многото дефицити и критики, трябва да има БСП. И в това отношение връщането на БСП към един подчертано ляв курс е много положителен факт. Стига този курс да бъде удържан и надграден с интеграция на тези разпръснати „острови" на прогресивно мислене и действие в обществото.

- Как гледате на лидерската битка в БСП за предстоящия конгрес?

С интерес и с надежда, че БСП ще се стабилизира и ще се премине в настъпление. Това е важно не просто за партийните членове на БСП. Трябва да е ясно, че сама и в изолация БСП в най-добрия случай ще остане на сегашното си ниво, а по-вероятно ще продължи да се срива. Не става дума за някакви кухи или самоцелни коалиции. Не е „отваряне" на БСП една коалиция с АБВ и Дончева – това е въртене във все същия „семеен" и омагьосан кръг. Ако в БСП започнат да оценяват хората не по техния партиен билет, а по каузите и идеите, които отстояват, ще установят, вероятно с изненада, колко много потенциални привърженици и съюзници имат. Просто трябва да им се протегне ръка.

- Основателни ли са упреците към сегашното ръководство и председателя Михаил Миков в „ляво сектантство"?

Не. Сектантството е онова измамно политическо чувство за изключителност, при което всички извън сектата са врагове. И г-н Миков, и ръководството на БСП направиха много за избистряне на левия и прогресивен облик на БСП, за нейното честно отношение и към Русия, и към миналото с неговите грешки, но и с положителните страни. За принципно, а не съглашателско отношение по въпроса за властта. Защото не е далеч времето, когато БСП уж беше в опозиция, а всъщност участваше с вицепремиер, министри, зам.министри в кабинета „Сакскобургготски", които официално не представляваха партията, но бяха емблематични партийни фигури. Този тип политика е изчерпан.

- Виждате ли силна конкуренция за лидерския пост в БСП?

В БСП винаги е имало конкуренция, защото това е реална партия, основана на идеи и традиции, а не група фенове на една или друга личност. Важно е каква политика предлагат кандидатите. Курсът, който се формира под ръководството на г-н Михаил Миков и особено ясното отношение към властта, са правилни и му дават силна позиция. Факт е, че този курс не остави вакуум, в който да се формират български аналози на „Сириза" или „Подемос". БСП и всички, които не приемаме днешното неолиберално статукво, трябва да бъдем в безусловна опозиция докато не се спечели доверието на избирателите за прогресивно управление без неолиберални компромиси. Доколкото мога да преценя в тази плоскост е и заявката на г-н Красимир Янков. От друга страна, кандидатурата на г-жа Корнелия Нинова също има своята тежест. Личното ми мнение обаче е, че по-скоро тя е една от възможните кандидатури на БСП и прогресивните среди за президентската надпревара. Кандидатирането й за председател на БСП обаче, ограничава нейните шансове в тази посока.

- Защо мислите така?

Ако в наши условия се търси по-широко скроена и обединяваща президентска кандидатура, това не може да е партийният лидер. Такава е политическата азбука. Нинова би имала шанс, ако носейки гордо партийната емблема на челото, не е обвързана с партийното лидерство. Заедно с това, всички претенденти за председател на БСП неизбежно ще станат обект на изострени полемики, ще се припомнят стари управленски и партийни грехове, и така вместо с „летящ старт" биха влезли с доста „контузии" в едно президентско състезание.

- Чуват се гласове, че борбата е между „бизнес крилото" и „крилото на идеолозите".

Искрено се надявам поне БСП да не се дели на „крилца и пера". По-скоро виждам двубой между две концепции. Едната, бих я нарекъл „съглашателската", е свързана с готовност за връщане във властта на всяка цена, дори с 50-60 депутати, под формата на „голяма коалиция" с ГЕРБ. Това би било пагубно не просто за БСП, а за широките прогресивни среди. Защото означава тежки компромиси с неолибералната политика. Другата концепция е за укрепване на БСП като последователна опозиция на днешното статукво. Моето гледище е, че тази тенденция е печеливша в стратегическа план, но при условие, че стане по-настъпателна и се надгради с реално взаимодействие и интеграция на прогресивните сили в обществото.