ЕС да вземе предвид последиците от глобалното затопляне, за да предотврати заплахите за сигурността в Средиземноморието, призовах на конференция в Европейския парламент. Изменението на климата в Средиземноморието може да окаже значително негативно въздействие върху селското стопанство, политическата стабилност и миграционните потоци, принуждавайки стотици от региона да мигрират към Европа.

Изследователите работят по въпроса през последните десет години, но той остава в дъното на дневния ред на вземащите решения. Последиците от изменението на климата са един от важните фактори, които следва да се вземат под внимание. Външната дейност на ЕС трябва да предвижда източниците на нестабилност и несигурност, които могат да се появяват в Средиземноморския регион или в останалата част на Африка, и да ги предотвратява, а не просто да реагира на възникналите кризи.

Три са основните въпроси, които не трябва да губим от поглед. На първо място е необходима оценка на обхвата и разходите на преките и косвени ефекти от глобалното затопляне в Средиземно море. На следващ ред обърнах внимание на валидността на дефиницията „климатични бежанци" - разселените лица поради глобалното затопляне всъщност не могат да се разглеждат като бежанци, защото няма надежда да се върнат по домовете си и не са обхванати от действащите международни конвенции. Не на последно място е въпросът за разходите за стратегиите за адаптиране към климатичните промени. Миграцията може да се схваща като стратегия за адаптация. Трябва да се помисли до каква степен Европейската политика за съседство, която в момента е в процес на преразглеждане, може да се използва като лост за интегриране на предизвикателствата на глобалното затопляне в дневния ред и покриване на разходите за отговор на тези предизвикателства.

Необходими са решения не само на местно ниво, но и за споделена отговорност в предвиждането на последиците от глобалното затопляне върху конфликтите и миграцията в Средиземноморието.

Често е трудно да се установи пряка връзка между миграцията и глобалното затопляне, но то е една от косвените причини за преместване на хората. Липсата на международна дефиниция на такива мигранти не дава възможност за точно измерване на тенденциите, но се очаква до 2050 г. да бъдат засегнати около 150-200 милиона души в света. Що се отнася до връзката между глобалното затопляне и появата на конфликти, сирийският случай е показателен в това отношение. Екстремните суши през 2007 и 2008 г., както и последвалото обезлюдяване и покачването на цените на хранителните продукти, подхраниха социалното недоволство. Ситуацията в района на езерото Чад води до опасения, че глобалното затопляне и последиците от него могат да бъдат катализатор за съществуващите заплахи за сигурността.