В това издание на "Калейдоскоп" звучат гласовете на много хора от Видин, защото си говорим за присъствието на река Дунав в живота на видинчани през лятото.

Да го кажем така: Измиха ли си чиновниците ръцете с дунавска вода, като сложиха на видинските плажове табели с надпис "Къпането забранено!", под които видинчани си плажуват всеки ден? Е, не го правят най-безгрижно, защото спасители няма...

А дали през годините назад някого го е било грижа за къпещите се? Отговор на този въпрос ми помогна да намеря Наталия Николова от отдел "Краезнание" на регионалната библиотека "Михалаки Георгиев" във Видин. Тя избра и представи материали от стари издания, от които става ясно, че още през 30-те години на миналия век река Дунав е важен фактор в живота на града през летния период от годината. Един от най-добрите познавачи на историята на крайдунавския град безспорно е краеведът Христо Лишков.

Затова решихме да му се доверим- според него брегът на Дунав край Видин е бил изпълнен с живот през цялото лято- плажове, летни къпални, басейни- включително и басейн в самата река, където децата на града са получавали безплатни уроци по плуване. Безплатно ползвали видинчани и топлата вода от охлаждащата система на някогашната дизелова централа.

За разлика от разказаното в книгата на Христо Лишков "Из старите видинските хроники", това лято, на 22 май, забрана за ползването на плаж "Баба Вида" издаде заместник кметът и изпълняващ функциите кмет на Община Видин Добромир Дилов, след като на 18 май 2015 година Областният управител на Видин Момчил Станков забрани къпането в откритите водоеми на територията на цялата област.

По силата на същия документ забранителни табели спират желаещите да се къпят във водните площи през летния сезон на плажовете в град Дунавци, селата Антимово, Гомотарци, Кошава, Сланотрън, Кутово, както и всички други по поречието на Дунав.

Мотивите: посочените места не отговарят на изискванията на Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи.

Видинчани обаче не уважиха забранителните табели. В продължение на няколко дни, в различни часове от деня, се отбивах за по четвърт час на брега на Дунав- под крепостта "Баба Вида". Не се случи нито веднъж да намеря ивицата без хора. Поговорих си с плажуващи на различни възрасти- от 7 до 70 години...

"Правя оборка на плажа почти всяка сутрин. Моля служителите на "чистотата", като изхвърлят кошчетата на заведението горе, да вземат и торбичките с отпадък, който аз съм събрала. Не го правят. Плажът не бил тяхно задължение...", огорчено и гневно коментира една от жените, които са чести посетители на плажа.

"Толкова ли е скъпо да се сложи един душ?! Сега, като дойде ТИД-а, ще монтират една тръба за няколко дена. Защо да не си е там цялото лято?! И чешмичката- защо не тече? Няма човек къде да пийне капка вода, ако му стане горещо. Аз съм на 70 години. Редовно идвам на плаж. Дунавът си е в отлична форма. Брегът е ужасен, защото никой не се грижи за него. За хората също...", признава възрастен мъж във видимо отлична физическа форма.

"Молим любезно чиновниците да не си измиват ръцете с дунавска вода, като ни цитират европейски забрани", коментират видинчани забранителните табели.

"Истината е, че на управляващите им е по-удобно и по-евтино да оставят плажа да тъне в боклуци и немара. Защото, ако наистина мислят за нашето здраве и сигурност, поне чешмата с питейна вода щеше да работи", казват още в анкетата видинчани. И си припомнят времето, когато на горната и средната тераса се е насипвало всяка година пясък, когато е имало два свободно достъпни душа за обливане, когато на брега е имало вишка с дежурен лекар и двама спасители...

Оказа се, че спасител има. Но назначението му не е за бреговата ивица на реката, а край новия басейн, който е разположен под дърветата в парка. Момчето е младо, добронамерено, готово да се отзове, ако го извикат от плажа... Но редно ли е да напусне поста си край басейна?

"Най-важен е човешкият живот", ми казва Владимир Митков, без да се страхува, че такова мислене от негова страна може да отключи гнева на прекия му работодател- Община Видин. Край басейна той ще работи всеки ден, от официалното откриване на съоръжението, до 22 септември. Дано обаче не се наложи да го викат да спасява някого от водите на Дунав, защото младият човек ще бъде поставен в странната ситуация да спасява някого в работно време на незаконен плаж...

Да, парадоксално звучи, но е факт, че и това лято по-удобната чиновническа позиция е забранителната табела, която да не допуска хората до брега на Дунав. Дали защото някой някъде смята, че Голямата река е опасна за живота на хората, които обитават нейните брегове? Или че хората, които обитават нейните брегове, застрашават сериозно живота на Голямата река? Кой да ти каже?...

В едно обаче съм сигурна. За мен Реката си е вълшебна. Някога баба казваше: "Иди да съ окупаш у Дуно, за да спиш добро. Ем, ако имаш нику раничку по ноге, чъ ти мина, ем на душу чъ ти олекнъ". Е, с риск да разсърдя някой висш местен чиновник, ще призная, че на покойната си баба вярвам повече. Затова, отивам поне да погазя из водата, ако нямам време за къпане. Въпреки забраните на Европа. Защото още от праисторията животът на човека се е съсредоточавал в близост до източници на вода.

"Водата е живот", казват двама видински поети, които са следващите ми събеседници по темата- Диана Сиракова и Ненчо Славчев.

"Дунав при Видин е невероятен. Чувствам реката като част от моя живот. И разбирам хората, които, въпреки забраните, се поддават на изкушението да потърсят прохлада във водите на Дунав. Когато нагазиш в реката се чувстваш пречистен. Сякаш водата отнема всичко лошо, освобождава те и те зарежда. С реката трябва да общуваме. И във водата трябва да влизаме. Не забрани, а спасители трябват. Забранителните табели не решават проблеми. Нито спасяват хора.

Имаше инциденти това лято. Слава Богу, доблестни хора отреагирали и помогнали. Но не може да разчитаме на това, че винаги ще става така. Трябва да си има спасители", коментира Диана Сиракова.

"Много неща са забравени. Много бяха плажовете някога във Видин. Цялото поречие при Видин беше живо. Беше семейна традиция в почивните дни да се почива край реката. Помня двата градски басейна пред театъра, лодките за разходки... Реката е свободно място за забавления. Да, сега има басейни. Но е много скъпо! А плажуването, особено за децата, е занимание ежедневно... Забрани, забрани... Стигнахме до там, че изключихме реката от живота си. Реката само преминава край града. Ние не я ползваме. И това е най-страшното за мен", споделя Ненчо Славчев.

Говорихме си днес в "Калейдоскоп" за присъствието на река Дунав в живота на видинчани през лятото. Направихме бърза разходка из последното столетие и си припомнихме как е било. И защото според властите у нас една от основните причини реката да е забранена територия за живеещите край нея са директивите на Европейския съюз за установени трайни замърсявания, помолих Ваня Ставрева да сподели какво е видяла в други страни-членки на Европейския съюз, разположени по горното течение на Дунав. Не защото нямам доверие към почтеността на българските чиновници. А за сравнение. И с надеждата, нашите управници биха могли да почерпят положителен опит от колегите си по горното течение на същата тази река, която у нас през последните години едва ли не определена като животозастрашаваща и съответно по тази причина забранена. Ваня Ставрева бе участник в международната гребна регата ТИД.

"Гребахме в унгарския участък- от Вишеград до Мохач. В Унгария реката се използва много активно за къпане и плажуване. Макар че там водата е видимо мръсна- мътна, дори в определени участъци се усеща неприятна миризма... Въпреки това плажове има навсякъде- със спасители, лодки за разходка, пристани за плавателни съдове. Направи ми впечатление, че много хора избират за съботно-неделната си почивка да отидат на палатки край Дунав. Не че нямат басейни- всяка вечер групите от ТИД отсядаха в спортни комплекси с отлични условия. Едното не пречи на другото- много хора искат да поплуват в течаща вода, да се повозят с лодка, да поседят с въдица в ръка край брега на реката. В Унгария Дунав е неотделима част от почивката на хората. Въпреки че реката там е видимо много по-мръсна от реката тук.  Дунав там е жива река", ми казва Ваня Ставрева.

А аз настоявам за сравнение и мнение- защо у нас, вместо да се прави облагородяване на бреговете, както това правят държавите от горното течение, се забранява достъпът до реката?

"Моето обяснение е, че хората, от които това зависи, сякаш така получават една индулгенция за невинност: "Ето, ние сме казали: Не се къпете! Затова спасители няма, не че не сме си свършили работата". И така снемат отговорността от себе си. А в страните по горното течение, в които съм ходила, никъде не видях Дунав без човешко присъствие", коментира Ваня Ставрева.

Да, и това лято законни плажове по Дунав във Видин няма. Носталгията по едно друго отношение към реката и към хората, които живеят по нейните брегове, ме накара да извадя от Златния фонд на Радио ВИДИН един от последните записи на почетния гражданин на Видин и наш колега Хари Яръмов. Записът е за рубриката "Ретро" в "Клуб СПОРТ". Излъчен е на 22 юли 2012 година. На 31 юли чичо Хари внезапно почина...

Ето какво казва той в тази своя кореспонденция:

Видин е инициатор на масовите преплувания на река Дунав! В далечната 1960 година, през месец юли, първите 65 смелчаци покориха организирано реката- стартът бе край румънския бряг, срещу крепостта "Баба Вида", а финалът- на пристана срещу художествената галерия "Никола Петров", където тогава още не бе построена защитната стена и имаше понтон за спортни лодки. Първите участници получиха грамоти, значки "ПРЕПЛУВАЛ Р. ДУНАВ" и специални щамповани фланелки.

Сред първите, преплували реката, е и майсторът на спорта Росица Дочкова, която по онова време е още ученичка в Гимназията и се записва за състезанието без знанието на родителите си... Преживяното е било толкова силно, че тя и до днес пази значката "ПРЕПЛУВАЛ Р. ДУНАВ"...

Първото преплуване на река Дунав бе организирано от дружество "Бенковски", Морския клуб и Окръжния съвет БСФС по примера на Китай, където хиляди покоряваха Жълтата река, а често пъти сред участниците бе и великият китайски кормчия на държавата Мао Дзе Дун... Е, във Видин не идваха държавници, но инициативата бързо се разрасна и преплувания на реката започнаха да се организират в Козлодуй, в Русе и Силистра, а през последните години най-последователни са в Лом.

През 60-те и 70-те години Видин бе притегателен център за организирани групи от "Левски" София, от Кърджали и Пловдив. При нас организацията бе на ниво- медицинско обезпечаване, два съпровождащи лодките катери, спасители, които съпровождаха плувците... И нека припомним, че досега нещастен случай при преплуването на Дунава нямаме! Пример за участия в преплуването и обезпечаване на безопасността на участниците даваха деятелите на Морския клуб Тома Пеков, Михаил Георгиев, Петър Тодоров Занзи, както и спортният деятел и бъдещ председател на дружество "Химик" Антон Душанов. Сред първите участнички при жените бяха шампионките и медалистките по гребане Капка Врачанска, Маргарита Младенова, Стоянка Георгиева, Маргарита Димитрова, която по-късно се посвети на треньорството по плуване в град Лом.

От 1985 година съвместно с тогавашния "Балкантурист", се организират и конкурси за "Мис Видин". Първа с тази титла се обкичи студентката по икономика Диана Дамянова- дъщеря на съдията по бокс Тодор Дамянов, многогодишен участник в преплуванията.

С годините инициативата се обогатяваше- започнаха да се провеждат и плувните маратони- със старт от къмпинг "Дунав", където сега се изгражда Дунав мост 2, до градския плаж под крепостта "Баба Вида". Разстоянието от 6 километра изминаваха най-бързо плувците Янко Предов, Ваньо Антов, Николай Бранков.

След масовото преплуване на река Дунав през 1987 година бъдещото "лице на демокрацията" Лияна Панделиева получи отличието "Най-чаровна участничка в покоряването на Дунав".

Амбицията да бъде покорена реката се предаваше "по наследство". Сред традиционните участници бяха тримата лекари- братята Бурян, Людмил и Илия Калчеви. Преди две години заедно с дядо си преплува Дунава и 8 годишният четвърти по ред Илия Калчев- "най-младши", който учи в София.

Не се дават и ветераните: по 30-40 преплувания на Дунава имат 75-годишните Младен Борисов-Дечи, Петър Тодоров-Занзи, 65-годишния Николай Кирилов, който много пъти е вадил кръста от студените води на Дунав по Йордановден. През 2005 година тогавашният заместник кмет Олег Джоканов награди със специално отличие най-възрастния участник в преплуването Младен Борисов-Дечи.

През последните години традицията бе прекъсната... Но се надяваме и очакваме Община Видин, ръководствата на Червения кръст и туристическото дружество "Бонония", с подкрепата на Гранична полиция и МБАЛ "Света Петка", от където да осигурят медицинско обезпечаване, да обновят организираното масово преплуване на Дунав. Вярваме, че ще се намерят и спонсориращи фирми, които да осигурят скромни награди. Сигурно е, че пак може да стане хубав празник на водните спортове!