Новите емотикони разкрасиха Фейсбук, но го направиха още по-нарцистичен

След време хората ще разбират, че са стари по спомена, че едно време отношението по даден въпрос във Фейсбук се е изразявало само с палец. Харесването, лайкчето, както и да го наричат, остана в историята. Освен него мрежата на Зукърбърг предложи пет нови емоции - любов, учудване, смях, ярост, тъга. Потребителите на социалната мрежа обаче не са съвсем във възторг от нововъведението. Причината - че невинаги разнообразието е гарантиран плюс. Вече повече от седмица в мрежата вървят дискусии около смисъла и приложението на новите иконки. Ето какви са най-популярните мнения.

Къде е нехаресването?

Години наред сериозен процент от потребителите на Фейсбук изразяваха недоволство от това, че социалната мрежа не предлага възможността да насочиш палеца надолу и да обявиш, че не харесваш нещо. В youtube например винаги е имало такава функция и тя е особено важна. Ако нещо стане изключително популярно, а в същото време е със спорни качества (да кажем Джъстин Бийбър, Майли Сайръс и др.), сайтът за видеосподеляния поне дава шанс да изразиш неодобрението си. Така всяко явление подлежи на критически ценз. Зукърбърг обаче така и не пожела да включи обърнатия палец. Според мнозина причината е в хейтърите, които само това чакат и веднага ще превърнат социалната мрежа в място на омразата. Наскоро за това говори Кара Делевин, която и без това от няколко години страда от сексистка сегрегация, след като обяви, че е лесбийка. "Ако има бутон за "дислайк", просто ще ме съсипят", предупреди тя. Други обаче твърдят, че понеже всеки е с името си във Фейсбук, а не с псевдоним, както в повечето интернет платформи, би бил много предпазлив с "нехаресванията". Така или иначе Марк обаче винаги е искал Фейсбук да е позитивно място и затова няма да въведе знак за неодобрение поне в близкото бъдеще.

Обсесията става по-силна

Най-коварната нова емотиконка е "love" бутонът. И ако преди лайкът бе достатъчен, за да се покаже интерес или одобрение към нещо, разграничението между харесване и обичане ще е толкова фрапантно, колкото е и в реалния живот (вече добре знаем, че всичко от действителността се прехвърля едно към едно във виртуалното пространство). Тъй наречените търсачи на внимание ще станат с все по-обострен нарцисизъм, след като социалната мрежа така услужливо им предлага love бутона. Степенуването на емоции чрез различни обозначителни бутони допълнително изостря и без това невротичното социално общуване.

От много човечета се затъпява

Един от основните аргументи срещу новите емотикони е, че колкото повече такива има, толкова повече се насърчава използването им, вместо писането на нормален текст. "Модерният свят все по-настъпателно предлага нова азбука от смеещи се или тъжни човечета, която измества богатството на езика. Това е пък съвсем опасно за подрастващите поколения, които дори нямат спомена за възможностите за изразяване от преди технологичната епоха", твърдят лингвисти.

Най-сетне изразяваме скръб

Защитниците на новите емотикони изтъкват друго - че най-сетне Фейсбук ни дава възможност да изразим състрадание. Преди възникваше един принципен проблем - случила се е трагедия, да кажем - атентатите в Париж, някой е споделил статус за това и единственият начин, по който можеш да проявиш отношение, е "да го харесаш". Тези неща обаче не са за харесване и всъщност именно липсата на възможност да проявиш състрадание бе една от основните причини Марк Зукърбърг да внедри новите емотикони.

Шеговитите предложения

Според мнозина е добре щом има нови бутони, Фейсбук съвсем да разнообрази ситуацията и да прибави много други. Да кажем гурме емотикон, който да изразява отношението към дадена храна - така или иначе всеки пуска снимки на менюто, което е сготвил. Или пък знак, който да обозначи "ах колко сладко" - жизненонеобходим за буквално милионите снимки и клипчета на котки, които всеки ден наводняват социалната мрежа. Третата емотиконка, от която Фейсбук се нуждае, би трябвало да е: "не ме интересува" - огромен брой от статусите предизвикват в нас толкова силно равнодушие, че трябва да има начин да покажем на пишещите ги, че цялата тази работа изобщо не ни засяга.