Мерките на българското правителството срещу коронавируса се приемат много добре, дори и на фона на света, но расте тревогата за работните места.

Това отбелязва президентът на Световната асоциация "Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев в коментар на втория експресен сондаж по света на Световната асоциация "Галъп интернешънъл" в 17 страни, приключил преди дни. В глобален мащаб са интервюирани 17 036 пълнолетни души, като във всяка от държавите изследването е проведено сред представителна извадка от мъже и жени между 3 и 10 април 2020 г. Първата вълна на проучването беше през март.

Заплахата от заразата у нас се осъзнава видимо по-сериозно, в сравнение с периода преди месец (макар тревогата като че ли да спира своя ръст - както беше регистрирано междувременно преди дни). Българите остават сред онези общества по света, които се съмняват в значимостта на тази заплаха. Готови сме нa ограничения на някои права, но като че ли сме преминали пика на тази готовност - на фона на света. Съхранена е надеждата за по-добър утрешен свят, но се готвим за сериозни промени в него, показва проучването, обобщава изводите за България Кънчо Стойчев.

Той припомня, че 69 на сто от запитаните преди две седмици в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавируса. С това българите са близо до средните стойности на тревога по света. В предходната вълна на международно изследване - непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки у нас - този дял беше сходен и леко по-нисък - 62 на сто. Преди месец обществото у нас явно още не е осъзнавало възможните размери на заплахата. Преди дни пък, най-новата вълна на национално изследване показа, че тревогата е 68 на сто, т.е. засега като че ли спира растежа си.

Действията на правителството срещу вируса у нас продължават да получават висока оценка - 77 на сто позитивни оценки в международното изследване (и сходен резултат от 75 на сто, отчетен в националното изследване преди броени дни). В навечерието на извънредното положение този резултат беше 60 процента. С този ръст за месец България е сред обществата, които в най-сериозна степен дават "бонус" доверие към правителството след началото на извънредните мерки - наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия, отбелязва Стойчев.

55 на сто у нас към началото на април сега смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена (преди дни националното изследване затвърди тази оценка с почти идентичен резултат от 56 процента). Така България и в тази вълна на международно изследване остава сред обществата, които в немалка степен намират заплахата за преувеличена - наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и т.н. Все пак, преди въвеждането на извънредното положение у нас делът на онези, които намираха заплахата за преувеличена, беше много по-висок от сега - 72 на сто. Очевидно, преди разрастването на заразата у нас повече хора са я подценявали, коментира той.

78 на сто от пълнолетните българи заявяват в международното изследване, че са готови в една или друга степен дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата - при 83 на сто точно преди въвеждането на извънредните мерки. А само преди дни, вълната на национално изследване вече отчете 73 на сто. По този показател явно ръст във времето у нас няма, даже напротив. Така България остава в средата на "класацията" от страни по този показател, но е и сред малкото страни, в които желанието за ограничаване на права всъщност вече показва признаци на намаляване - противно на общата тенденция на ръст по света. Други подобни общества са Италия и Австрия. Може би животът при ограничено придвижване прави така, че малко повече хора у нас да стават критични срещу забрани или пък да се успокояват от успешното досега задържане на вируса на фона на Европа, допуска анализаторът.

57 на сто у нас смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, а други 57 процента вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество, вместо конфронтация.

Задълбочава се тревогата за работните места у нас. 22 на сто казват, че са загубили сериозна част от доходите си. 14 процента декларират временно спиране на работа. При 8 на сто работният ден е бил намален. Респондентите са давали повече от един отговор.

9 на сто у нас казват, че дори са загубили работа - сериозен ръст за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6 на сто, а седмица по-рано - 3 процента, припомнят от "Галъп".

22 на сто от българите се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Този дял не е малък, но все пак 78 процента не споделят критиката към демокрацията. Българите не губят демократичния си рефлекс.

По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България изглежда по-скоро представителна за общото отношение по света.

Според данните на Световната асоциация "Галъп интернешънъл" глобалните тревоги за разпространението на коронавируса растат, задълбочават се и притесненията за икономическа и социална криза. Мнозинствата по света продължават да подкрепят правителствата си в борбата със заразата и дори са готови да жертват определени права.

През последните няколко седмици страхът от зараза с коронавирус расте сред обществата в почти всички изследвани държави. Например, с разпространението на вируса в САЩ, с 25 процентни пункта спрямо предишната вълна на изследване расте делът на тези, които малко или много се притесняват, че те или член на тяхното семейство може всъщност да се заразят. Повече хора се страхуват сега и в Тайланд, Швейцария, Аржентина, Австрия и Япония.

От друга страна, оказва се, че населението в Италия постепенно се е адаптирало към ситуацията, тъй като сега делът на тези, които по-скоро се страхуват или много се страхуват от заразяване, е намалял с 9 пункта. Изглежда, че италианското общество е преминало и пиковите стойности на страх.

Хората в Индия (с 91 на сто в различна степен съгласни, че тяхното правителство се справя добре със ситуацията), Малайзия (от 77 на сто одобряващи действията на правителството си преди седмици - на 91 на сто сега), Австрия (86 процента сега), Пакистан (82 на сто сега) и Филипините (от 70 процента преди на 80 на сто сега), изглежда, са силно удовлетворени от начина, по който техните правителства се справят с кризата. В други държави също се наблюдава значително повишаване на одобрението за наложените мерки - в Германия има 75 на сто по-скоро съгласни и съвсем съгласни с твърдението, че тяхното правителство се справя със ситуацията добре срещу 47 процента преди няколко седмици.

Най-високият дял на неудовлетворение по отношение на работата на властите във връзка с Ковид-19 отново е регистриран в Тайланд - 81 на сто не са съгласни или дори никак не са съгласни, че правителството им се справя добре в настоящата ситуация. Негативното отношение се е повишило с 5 пункта за няколко седмици. Второто място що се отнася до неодобрение на правителствените мерки остава за Япония - 69 на сто не са съгласни, че властите се справят добре със ситуацията (повишение от 7 пункта). Общественото мнение в САЩ пък е по-скоро разделено - 48 на сто са доволни от правителствените мерки и 48 на сто не са. Останалите не могат да преценят.

Почти две трети (от 59 процента преди седмици на 63 на сто сега) от анкетираните не намират, или дори никак не намират, заплахата от коронавирус за преувеличена. Една трета (намалява от 38 на сто през март) обаче все още вярва в обратното. 4 процента не могат да преценят. С глобалното разпространение на вируса и съответните мерки, предприети от правителствата по света, хората вече повече и повече приемат заплахата за истинска.

В САЩ убедеността, че заплахата е истинска, се е удвоила спрямо март - общо 72 на сто в момента срещу 36 на сто преди няколко седмици. Същото се отнася в една или друга степен и за Тайланд (70 процента не са съгласни, че опасността е преувеличена сега, при 55 на сто преди), Швейцария (69 на сто сега, 41 процента през март), Република Корея (83 на сто сега, 66 процента преди), Япония (79 на сто сега, 54 процента преди), Индия (71 на сто сега, 43 на сто преди)

Повишеното усещане за заплаха е затвърдило и готовността да се жертват някои човешки права, ако това ще помогне за предотвратяване на разпространението на заразата. През март 75 на сто от всички запитани изразиха своята готовност в различна степен да жертват някои от правата си, докато кризата с Ковид-19 премине. Този дял сега се равнява на 80 процента.

Най-големите нива на готовност за отказ от човешки права са регистрирани в Пакистан (92 на сто съгласни или твърдо съгласни), Индия (91 на сто), Тайланд (91 процента), но също и в Австрия (86 на сто), Германия (89 процента), Италия (85 процента) и Швейцария (86 на сто).

Все пак, в Италия, Австрия и България делът на готовите да се откажат от някои от своите права се е понижил в последните седмици. В Италия и Австрия вероятно работи анонсът за преминаване на пиковите моменти на криза, а в България вероятно влияние започват да оказват и сравнително ниските на европейския фон отчетени параметри на заразата - което може би кара някои хора да се отпуснат след първоначална уплаха.

41 на сто от запитаните очакват светът да се върне повече или по-малко към своето състояние преди кризата. 45 на сто обаче мислят, че ще има съществени промени и почти изцяло нов свят след края на кризата с коронавируса. 14 на сто не могат да дадат отговор.

Половината от населението в изследваните страни очаква след кризата световните сили да станат по-кооперативни в отношенията си. 28 на сто са на обратното мнение и смятат, че отношенията ще са повече конфронтационни. Останалите 22 процента не са сигурни.

Настоящата криза вече оказва и силно въздействие върху икономическия живот. В момента 36 на сто твърдят, че да загубили сериозна част от доходите си (особено в Аржентина, Индонезия и Тайланд), 28 на сто казват, че временно са спрели да работят (най-вече в Индия, Малайзия и Филипините), 15 на сто в световен мащаб твърдят, че са загубили работата си (Пакистан, Филипините и Малайзия) и 12 процента казват, че сега работят с намалено работно време.

Една трета от всички запитани, обаче казват, че кризата не се отразила на живота им досега - що се отнася до работа и доход. Най-големите дялове на подобни отговори са отчетени в Австрия, Германия и Япония.

Според 17 на сто демокрацията не е ефективна в настоящата криза. Най-високите дялове на одобрение за това провокативно твърдение са регистрирани в Пакистан (49 на сто), Малайзия (43 процента) и Русия (32 на сто). Все пак, дори и в тези държави повечето запитани не се съгласяват с подобно мнение. В държави като Австрия, Аржентина, Германия, Казахстан, Швейцария и Индия пък повече от 90 на сто от респондентите не се съгласяват. Демократичните принципи показват знаци на издръжливост дори и в кризисни и трудни времена, отбелязват от асоциацията.