Лекарите от Югоизточна Европа предпочитат да работят в по-богатите западни държави. Дефицитът на кадри е дългосрочен проблем в страни като България, Румъния и Сърбия. По време на пандемия той е още по-осезаем, отбелязва в свой анализ Deutsche Welle.

Във времената на пандемична криза за всяка държава е важно да разполага с достатъчно лекари и санитари, но възможностите на силно засегнатите държави от Югоизточна Европа в това отношение са ограничени - лекарите от тези страни предпочитат да работят в Северна и Западна Европа. Германия, Швейцария, Норвегия или Великобритания ги привличат като магнит.

Най-голям ръст е регистриран при лекарите от Албания, пристигнали да работят в Германия – 765 през 2019-а, или 21 процента повече в сравнение с предходната година.

Докато в самата Албания броят на лекари и санитари на глава от населението е най-нисък в цяла Европа. В началото на века 7% от албанските лекари са работили в чужбина, през 2019 година те вече са 18%.

Същевременно Румъния, Хърватия, Словения, Сърбия и Словакия подготвят повече лекари и санитари на 100 000 души, отколкото е средното европейско ниво.

Търсенето на квалифициран медицински персонал в богатите държави от ЕС през следващите години ще продължи да се увеличава заради нарастващата продължителност на живота. "Борбата за медицински персонал ще се изостри", сочи тенденцията.

Междувременно в Германия всеки осми лекар е чужденец – без чуждестранните лекари някои региони от страната биха останали почти без медицинско обслужване.

По информация на Федералната лекарска камара най-голямата част от лекарите-чужденци са от държавите в Източна и Югоизточна Европа – Полша, Унгария и Украйна, България, Гърция и други балкански страни.