След боевете при град Стара Загора, град Нова Загора село Джуранлии (днешно Калитиново), Централната османска армия (с командир Сюлейман паша) се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е вероятно съединяване с частите при град Плевен и четириъгълника Русе - Шумен - Варна - Силистра. Състав на армията: 48 табора, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 войници. На 20 август, след съсредоточаване, се насочва къмШипченския проход. Разделена е на три колони: първа, командир Реджеб паша настъпва по линията село Шипка – вр. Малък Бедек – вр. Свети Никола и нанася главния удар; втора, командир Шакир паша настъпва по линията с. Шипка – вр. Свети Никола, нанася спомагателен удар; третата е общ резерв. Планът за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.
За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник, командирът на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 войници и 27 оръдия. Шестдневните ожесточени сражения, в които българските опълченци, доброволците – 1000, сред тях и деца - от Габрово и руските части проявяват невиждан героизъм (относително изравняване на числеността на сражаващите се е постигнато едва на четвъртия ден, когато командването е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки, пристигнал в района с нови подкрепления от около 14 820 войници), са прекратени, когато турската армия, понесла тежки загуби, прекратява с опитите за превземане на прохода и двете страни укрепват позициите си за отбранителни действия. На 5/17 септември 1877 г. Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода...
Предлагаме Ви в звуковия файл да чуете и записа от разговорът на водещия предаването – Валентин Дишев – и д-р Кирил Алексиев (от РИМ – Благоевград) с професор Пламен Павлов за Шипченската епопея.
0 Коментара