Един бесарабски българин показа атрактивна борба и помете по пътя си към финала на световното първенство в Будапеща индиец, японец, румънец и монголец. В битка за златото Владимир Дубов отстъпи на руснака Бека Гойгереев, известен с прозвището Чеченския тигър. Признава, че му е криво, защото бил на косъм от титлата, а около него всички плачат от радост. Историята му е като приказка.

Роден е в украинското село Дмитровка, област Одеса. По време на турското робство много българи от старозагорското село Полски Градец решават да избягат там с позволението на руската императрица Екатерина Втора. Сред тях е родът на бащата на Дубов. Майка му пък е българка, родом от Полски Градец, където заживяват двамата след сватбата. Владимир обаче остава в Украйна. Още от малък се запалва по борбата благодарение на схватките, които се организират в селото. Мнозина тренират, но малцина издържат и продължават докрай в професионалната борба. След 6-и клас постъпва в спортното училище и постепенно започва да пълни витрината с медали от местните държавни първенства. Средното си образование завършва в Киев. Приет е и в университет. Попада и в националния отбор на Украйна.

В България пристига през 2009 г., но трябва да чака дълго преди да направи своя дебют, тъй като в тима няма място за него. Животът му е труден, без пукнат лев в джоба. Отчаян, търси помощ от кмета на Полски Градец, който го свързва с дългогодишния треньор по борба Желязко Димитров. Димитров отдавна е прекратил кариерата си, но хъсът на Дубов го пали отново за работа край тепиха. Желязко става като негов баща.

Започва и процедура по изваждане на български паспорт на Дубов. През 2011 г. Владимир взема документа в ръце. Приятелска ръка му протяга и младият състезател по борба Любен Илиев. Взима го при себе си в общежитията на "Герена". Двамата са неразделни и взаимно се подкрепят.
После то приютява клуб "Славия", а Анатолий Гуйдя, който също е в категория до 60 кг започва да се занимава с него. На световното в Турция през 2011 г. обаче Дубов остава без медал и продължава да чака своя шанс. Тази година печели две сребърни отличия - от европейското първенство през март в Тбилиси и от Мондиала в Будапеща.

Иначе 25-годишният борец в свободния стил е режимлия. Предпочита да стои вкъщи. Дори след световната вицетитла си позволява единствено чаша вино заедно с шефа на федерацията Валентин Йорданов, националния треньор Валентин Райчев и личния си наставник Стоян Петков. На дискотека ходи най-много два пъти в месеца. От лагери не му остава време за почивка. Истинският релакс за Владимир е, когато се прибере на село в Украйна, където морето му е на 50 км. Тогава се наслаждава и на мамините кюфтета. Със сигурност сега му предстои да хапне пак от домашните гозби и да отпразнува със семейството си второто място в света. А успеха с него споделят по-големият му брат, сестра му, която живее в Санкт Петербург, и дългогодишната му приятелка Дина, която пък учи радиожурналистика в Софийския университет.