Трябва ни национална визия за активната роля и политическото влияние на България през политиките на Европа, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на пресконференцията на държавния глава и вицепрезидента по повод втората годишнина от встъпването в длъжност.

Според Йотова първата крачка е предстоящата кампания за европейските избори, а първото и задължително условие е национално разбирателство по въпроси от българския интерес и визия за промяна на Европа, споделена от всички партии. Има поне седем точки, които са от национален интерес и колкото по-сериозен е националният консенсус, толкова повече интересът на страната ще бъде защитен, отбеляза тя.

Йотова подчерта, че суверенитетът и патриотизмът не отричат Европа, а Европа не отрича националната идентичност.

Вицепрезидентът подчерта също, че е време за нова политика и взаимоотношения с нашите сънародници навън. Могат да се направят по-тесни контакти и съвместни инициативи за бизнес, за привличане на работна ръка, за съвместни проекти, смята Йотова.

Вицепрезидентът отбеляза и важността на това да се предотврати и "изтичането" на български граждани навън. Необходима е държава, която се грижи за своите граждани и тя да не ни разглежда като поданици, коментира тя. Каква да е България, в която да растат децата и внуците ни, какво е мястото ни в ЕС, как ще постигнем единението вън и вътре в страната -  това са сложни въпроси, но са въпроси на национална кауза, заяви Йотова.

Според нея икономика и демография са теми, които изискват национален консенсус и не са подвластни на политически мандати.

Вицепрезидентът обобщи, че голяма част от дейността й и дейността на екипа й е била посветена на връзките и изработване на съвместни политики заедно с нашите сънародници зад граница. Тя очерта като приоритет запазването, развитието и разпространението на българския език.

Съществуват реални опасности и рискове от изчезване на българския език в историческите ни диаспори по различни причини, предупреди вицепрезидентът. Предлагаме на всички нива на контакти непременно да се поставя условието за защита и развитието на езика ни, каза тя.

Според нея мрежата от съботно-неделните български училища трябва да се разшири. В 40 държави в момента има 362 такива училища, които ползват повече от 11 милиона лева от българската държава, и още 70, които са спонсорирани от частни лица. Има над 30 хиляди деца, които учат български  език, утре те ще са носители на нашата българска култура и самосъзнание, подчерта Йотова.

Тя предложи и създаването на национален фонд, който да подпомага тези училища, защото няма как да достигнат ресурсите от националния бюджет.

По думите й още по-амбициозни трябва да бъдем при признаването на българския език като матуритетен. Йотова отбеляза и темата с младите хора, които идват да учат в България. Всяка година завършват около 2 хиляди студенти от чужди страни, нито им подаваме ръка за по-нататъшна кариера, нито ги включваме в системата на българската икономика, коментира тя.

Готови сме с концепция за създаване на български културен институт, информира вицепрезидентът. Тя разясни, че това ще бъде институт за културна дипломация, разпространение на майчиния език и връзка с българските общности.

Подготвена е и проектна платформа. Целта е изграждането на световна електронна мрежа, която да свързва българите по света, създаването на едно гише за връзка с българската държава, обясни Илияна Йотова.

В отговор на журналистически въпрос за гражданството вицепрезидентът Илияна Йотова посочи, че целият закон за предоставяне на българско гражданство се нуждае от много сериозен ремонт. Против това съм да се дава българско гражданство за  инвестиции, каза Йотова. Тя уточни, че ще очаква МП да публикува предложенията си. Според нея законът трябва да се гледа не сам по себе си, а в пакет със законите за чужденците в България и за българите в чужбина.