След спиралата на протести, избори, служебни правителства и дори фалирала банка през последните години, третият кабинет "Борисов" влезе в мандата си с благоприятно стечение на икономическите обстоятелства. Годината започна с очаквания за растеж от 3 процента, но ръстът на европейската икономика ни дръпна и в средата се заговори, че в страната има потенциал за по-ускорено икономическо развитие. И така износът, вътрешното производство и потреблението изведоха брутния вътрешен продукт до 4 на сто в края на годината.

Този път ръстът е доста по-устойчив, вътрешно направен, не е балонен. Доста по-стабилен бих казал и придобил основи ръст, който в голямата си част се базира на пазари. По-малко сме зависими от различни спекулативни елементи на пазара и повече сме зависими от това колко работим, колко произвеждаме и колко сме конкурентни, казва старши икономистът на Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Близо 200 000 нови работни места и заетост, достигнала предкризисните нива. Липсата на квалифицирана работна сила отвори пазара за вноса на работници, докато българите вършат същото, но за повече пари в чужбина.

Бизнесът декларира намерение да наемат повече за повече пари, обяви Олга Чугунска от Търговско-промишлената палата:

Основно фирмите планират до 10 процента увеличение на заплатите в някои производства, свързани с автомобилните части има много позитивни тенденции, в оптиката и компютърната техника също, в ИТ сферата също. В сферата на търговията също е възможно да очакваме също ръстове на средното ниво на заплащане.

Но дали вече не е късно да бъдат задържани младите и перспективни кадри, защото те отдавна не се задоволяват само с високите заплати, а малко са компаниите, които им предлагат още.

Младите хора са много взискателни по отношение и на работната среда. Те имат очакване да се присъединят към добри екипи, категорично и възможност за кариерно развитие, защото знаем, че фейсбук-поколението има желанието на всеки 3-4 години те да имат предизвикателството да прегръщат нова роля, твърдеше Зоя Паунова от мениджмънта на голяма българо-шведска компания.

Така чуждите инвеститори, заедно с парите си пренасят и недостатъчно познати практики на българската икономическа среда.

За издържката на член от домакинство в края на годината са необходими около 600 лева. Синдикатите изчисляват още средна заплата за страната от близо 900 лева. Всеки пети в реалната икономика е нает на минималната заплата. Като типичен пример е туризма, посочи Пламен Димитров от КНСБ:

Повече от една трета от всички в този сектор са на минимална заплата, което нещо не е в ред, нещо не е логично. Когато няма контрол, когато няма увеличение на минималните доходи за осигуряване, очевидно е стимулиране на сивия сектор.

А делът на работещите бедни продължава да расте.

През годината в икономическата терминология привнесохме по европейски пример разговора за България на много скорости и си спомнихме за съдържанието на понятието за прегряване на икономиката. Традиционното разделение на регионите се задълбочи, но за първи път тази година вторичните икономически центрове дръпнаха напред

И докато в София средната заплата стигна 1400 лева, то във Видин например средно плащат два пъти по-малко. Така разликата между най-богатите и най-бедните райони е около 4 пъти и половина. Явор Алексиев от Института за пазарна икономика: В области, в които увеличението на минималната заплата в последните години би трябвало да има най-голям ефект, областите с най-ниски заплати като Видин, като Силистра, като Кюстендил, всъщност наблюдаваме дългосрочна тенденция на отдалечаване на средното заплащане от средното за страната. Това най-просто означава, че в тези области - и бизнесът, и работещите в тях, не успяват да поддържат този темп, който е налаган от широката икономика.

И другият модерен термин през годината - "прегряването на икономиката". Оказа се, че той ни е познат от предкризисното време, когато заплатите растяха, икономиката работеше на пълни обороти, но нямаше достатъчно работници. Тогава прегряване се случи на пазара на труда. Дали сега потенциалът за икономически растеж вече се изчерпва и това ли всъщност означава икономиката да прегрее. Интерпретацията е на финансиста Любомир Дацов:

Според самата прогноза на Министерството на финансите, това се случва още от следващата година, тъй като т. нар. производствена дупка се затваря и става положителна. Това означава, че икономиката започва да работи забързано и всяка една допълнителна произведена единица става с по-голям разход, т.е. за това нещо се заплаща вече повече.

За да се гарантира здравословният растеж, анализаторите препоръчват политика на премахване на бюджетния дефицит и реформи в образованието и пазара на труда.

Нов икономически министър влезе в кабинета Борисов 3 и скоро след това се убеди колко е горещо министерското кресло. Емил Караниколов бързо се оказа под престрелката на интересите във военната индустрия- протести, писма, искания на оставки, прехвърлянето на поръчки като между частните "Донарит" и "Емко" се оказаха въвлечени държавните "Кинтекс" и ВМЗ.

И по традиция на финала са прогнозите за икономически растеж дори до 6 процента в края на 2018-та, за увеличение на заплатите, особено на високо квалифицираните кадри в производството и очакванията за икономика без трусове и за общество с по-висок стандарт.

Целия обзорен репортаж на Наталия Ганчовска чуйте в звуковия файл.