Климатична криза, недостиг на храна и преселение на народите вещае публикуваният през септември доклад „Списък на екологичните заплахи-2020“

Основните проблеми са липсата на храна, недостига на вода, природните бедствия.

В резултат на екологичната криза броят на "климатичните" бежанци в света може да достигне 1,2 милиарда души до средата на века.

19 държави вече са станали огнища на повишен миграционен риск на фона на задълбочаващата се екологична криза. Сред тях са Афганистан, Сирия, Ирак, Индия, Пакистан и Чад.

До 2040 г. до 5,4 милиарда души - повече от половината от световното население - ще живеят в 59 държави с остър недостиг на вода, включително „демографските гиганти“ Индия и Китай.

До 2050 г. 3,5 милиарда души ще страдат от недостиг на храна, което е с 1,5 милиарда повече от днес.

Борбата за ресурси, липсата на вода и храна неизбежно ще създаде експлозивна социална ситуация в страните от Азия и Африка, което ще доведе до масивни миграции на населението към развитите страни.

Авторите на доклада стигат до извода, че над милиард души вече живеят в страни, които по принцип не са в състояние да издържат на новите екологични заплахи и именно те ще станат източник на масови миграции през следващите 30 години.

Мигрантските потоци ще потекат предимно към Европа и Северна Америка, където екологичната ситуация ще бъде много по-добра. Европа вече се сблъска с голяма миграционна криза през 2015 г., когато два милиона души, предимно от разкъсваните от войни Сирия и Ирак, се изляха на стария континент.

Вълните на новото преселение неизбежно ще изострят политическата и социална ситуация в развитите страни.

Докладът за екологичните и миграционните заплахи беше посрещнат с враждебност от представители на либерални и правозащитни организации в Европа, които го разглеждат като „алармистски“ опит за предотвратяване на приема на бежанци в развитите страни.