Сякаш беше вчера, когато Емил Кременлиев пусна топката към Балъков, а той на Любо Пенев. Последва незабравимият пас към Емо Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите! Започна лудостта на един народ. А дори не знаехме какво ни чака следващото лято. 20 години по-късно "Стандарт" посвещава на великата дата 17 ноември поредица интервю с героите от "Парк де Пренс". Поредният ни гост е Петър Хубчев, който тези дни изживява поредните си звездни мигове като треньор на "Берое".

- Г-н Хубчев, каква беше атмосферата преди мача в Париж?

- Бяхме една седмица на лагер в Германия, може да се каже, изолирани от света - в една гориста местност, далеч от населено място, далеч от хората и от медиите. Веднага след като Франция падна изненадващо от Израел и се появиха шансове да класираме, се вдигна голям шум в България. Това нямаше как да не повлияе и на футболистите и върху отбора като цяло. Затова според мен изолирането ни беше много силен ход на ръководството. То ни даде спокойствие и увереност.

- Много от героите често са казвали, че всички сте били уверени в успеха. Вие самият имахте ли предчувствие?

- Вярно е, че всички очаквахме мача с нетърпение, но аз самият нямах това предчувствие за победа. Просто бях максимално концентриран.

- Помните ли атмосферата на самия стадион?

- Както се очакваше, стадионът бе претъпкан, но това трудно можеше да ни повлияе. Почти всички играехме в големи отбори, бяхме свикнали с тази атмосфера. Имаше, разбира се, и малка групичка българи, която ни подкрепяше.

- Пазите ли някакъв сувенир от този мач?

- Допреди 2-3 години пазех фланелката, с която играх на "Парк де Пренс", но подарих екипа на приятел, който много се зарадва и вярвам, че ще я пази повече от мен. По принцип аз нямам афинитет към вещите от паметни срещи и събития. Не знам, може и да е укоримо, но е така.

- Какво си спомняте от купона след мача?

- За купона трябва да питате другите футболисти. Моят син се беше родил преди десетина дни, аз и Златко Янков се прибрахме още същата вечер с младежкия национален отбор. А всички останали момчета заслужено останаха като награда от футболния съюз още една вечер в Париж. Ние бяхме настанени в един замък във Версай. За онова време това наистина беше страшен лукс.

- Както се изрази незабравимият коментатор Николай Колев-Мичмана, ако Господ не беше българин, едва ли щяхме да вкараме победния гол две секунди преди края на редовното време. Съгласен ли сте?

- Така е, с каквото и да се захване човек, и в живота, и във футбола трябва да има и малко късмет, за да успее. Но ние бяхме подготвени за тая 90-а минута, изработихме си я, заслужихме я, така да се каже. Като цяло отборът беше много добре подготвен и го доказа след това и на световното в САЩ'94.

- Какво според вас бе решаващо за този огромен успех - 4-то място на планетата?

- Най-важното, бяхме събрани много добри футболисти. Всички до един играеха в големи европейски отбори - "Барселона", "Атлетико", "Хамбургер", "Порто". И бяха твърди титуляри. Ние отидохме на световния шампионат с огромен игрови опит, бяхме и в оптимална форма. Случайно или не, но подготовката за това първенство ни допадна. Ние не тренирахме много, възстановявахме се след тежките първенства в Европа и по време на мачовете на световното сякаш изригнахме.

- Вие бяхте и помощник-треньор на националния отбор на последното голямо първенство - Евро-2004 в Португалия, имате поглед и отвътре. Защо според вас вече толкова години не можем дори да се доближи поне мъничко до вашия успех?

- Преди това искам да кажа, че покрай наистина големия успех на световното в САЩ ние забравихме доброто ни представяне на европейското две години след това - в Англия. В група, в която бяха Испания, Франция, Румъния, взехме 4 точки. И ако не беше непочтената уговорка между испанците и румънците, щяхме да се класираме за осминафиналите. А на конкретния ви въпрос мисля, че точно след тази 1996-а като че ли започнахме да живеем повече с миналите успехи. Не използваме тази голяма инерция, която бяхме набрали. Не можахме да използваме опита и потенциала на много футболисти, които продължаваха да играят в първокласни европейски клубове.

- Това ли е според вас главната причина българският футбол да тръгне назад и надолу?

- Главната причина всички я знаем - постепенно корупцията стъпи здраво в българския футбол. Уреждаха се мачове, купуваха се съдии, играчи, шефове и това се оказа пагубно за българския футбол. Ако си спомняте, стана ясно, че дори националният ни тим е играл в един такъв мач в Турция. Ами уредените мачове при юношите до 19 г., това си е направо криминално деяние. Как ще искаш от тези момчета след 2-3 години да защитават честта на България? Цялата тази отровна атмосфера рефлектира върху всичко, буквално срина футбола ни.

- Как бихте искали да отбележите 20-годишнината от победата на "Парк де Пренс"?

- Ако се реши нещо колективно, разбира се, че ще отида. Но аз не съм по шумните тържества и си мисля, че колкото по-скромно отбележим 20-годишнината от тоя паметен мач, толкова по-добре.

- Вие сте сред най-признатите спортисти в родния си край - почетен гражданин на Ловеч и футболист на века в Ловеч. Как го приехте навремето?

- Това беше малко след успеха ни на Световното първенство в САЩ. Присъждаха ни звания, правеха ни всякакви подаръци, имаше дори пушки, но това беше следствие от голямото. А голямото го видяхме още като кацнахме на летището в София. Хората се радваха искрено на успеха ни, той обедини народа и му даде малко от малко надежда и радост в тези тежки години.

- Вече сте почетен гражданин и на Стара Загора, макар да не сте от този край...

- Признавам, че се чувствам много неловко. При всички случаи има много по-заслужили за този край хора, които са посветили живота си на него. Ако можеше, бих отказал тази награда, бих я оставил за местен човек. Но както стана ясно, инициативата е на феновете, подкрепена от кмета и това особено ме радва. Знаете при каква атмосфера на недоверие приехме отбора. Ако наистина можеше, бих разделил тази награда на 30 - за всеки от треньорите и за 26-те футболисти. Заслугата да спечелим двете национални купи през тази година е на всеки от тях. Разбира се, и на хората, които създадоха тези добри условия, а ние си свършихме работата.

- Как приемате завистливия крясък "Берое - вън от енергетиката?" Извика го на висок глас един кмет, един "статистик" пък изчисли, че токът поскъпнал с 1 стотинка заради "Берое"?

- Това е много сложен въпрос и не бих си позволил да влизам в детайли. Така създадената структура на "Берое" наистина е трън в очите на много хора. Но всички знаем, че токът не само не поскъпна, но поевтиня точно заради ТЕЦ "Марица-изток 2". Освен това откакто тя е собственик на "Берое", няма съмнение за източването на една стотинка. Всичко се знае - заплати, премии, инвестиции в базата. Доколкото си спомням, въпросният кмет, който издържаше общински отбор, бе разследван за корупция. При нас го няма, защото контролът и отчетността са невероятни. Най-голямото ми удовлетворение, наред със званието "Почетен гражданин", е, че се запознах с тези хора, които ръководят футбола в Стара Загора. Дай Боже, повече такива предприятия като ТЕЦ-2 и такъв кмет като старозагорския. Ако намерим 1000 такива българи, ще се оправи не само енергетиката, но и държавата.

- Мястото на "Берое" е сред първите 7, а не при опашкарите, казват всички. Къде ще зимува според вас отборът?

- Мястото на "Берое" е наистина в първата седмица и ще направим всичко възможно това да стане. Въпреки че не е много удачно, ще използвам израза на "Литекс" преди мача им с нас: "Ако трябва, ще влезем в завера със Сатаната, но ще бъдем сред първите 7..." Но трябва да знаете, че мръсотията и корупцията във футбола са страшно големи. "Берое" е сред малкото отбори, които играят феърплей, и с това си печелим само нападки и врагове. Но ние няма да си позволим да влизаме в уговорки със съдии, с отбори, с противникови състезатели. Каквото и да се случи, каквато и да е цената. Защото другото наистина е кал, много голяма кал.

- Последно, осъзнавате ли важността на съботния успех над "Левски". Стара Загора го чакаше повече от 21 години?

- Да, разбрах за тази статистика. Но не ни дават 21 точки, а само три. Пак казвам, заслугата е на колектива. Той е силата на "Берое".

Утре очаквайте интервю с Емо Кременлиев, от когото тръгна великата ни атака в Париж.