Проф. Нина Дюлгерова

Доналд Тръмп обеща мощен отговор на предполагаемото нападение с химическо оръжие на войските на Асад в сирийския град Дума. Американският президент заяви, че се разглеждат варианти за военен отговор на атаката. Заканите на Тръмп идват на фона на проучване на "Галъп Интернешънъл", според което 53% от българите смятат, че в момента има реална опасност от глобален военен конфликт.

Когато коментираме политическо говорене в тази сфера, ние отдавна не само сме влезли, но вече сме в разгара на световния конфликт.

Войнствената риторика на Тръмп, както и на представителя на САЩ в ООН Ники Хейли, е част от тяхното цялостно поведение както спрямо Русия, така и към сирийския казус. След една година ние отново слушаме познатите обвинения за евентуално използване на химическо оръжие и за евентуално участие или вина на Русия. Това означава, че пак се влиза в един кръговрат на познати термини и обвинения. На практика отново

САЩ се опитват да бъдат фактор, който определя, начертава и инспирира събития

Когато коментираме заканата на Тръмп за сериозен ответен отговор на атаката в Дума не бива да забравяме, че преди няколко дни той обяви решението си да изтегли американските войски от зоната на напрежение в Сирия.
И след като последва ответна много сериозна реакция от страна на американските военни, явно сега трябва да се намери мотивация тези войски да не бъдат изтеглени.

Всъщност в момента Сирия вече е само политическо наименование, което на практика не олицетворява държава със строго определени граници, интегритет и единна власт върху цялата територия. От 2012 година Сирия и Ирак са арена на противоборство, където всеки един от глобалните и регионалните играчи се опитва да реши свои интереси, чрез непрекъснато ескалиране на ситуацията. В Сирия това става както чрез Ислямска държава, така и чрез различните сирийски опозиционни групи.

През последните месеци с двете военни операции „Щитът на Ефрат" и „Маслинова клонка" Турция също се намеси много агресивно и в момента е най- активният фактор в северна Сирия.

Русия по принцип е удобната мишена

която Западът, а в последно време по- често САЩ, използват за да отклоняват вниманието, както на националното, така и на световното обществено мнение от реални и много по-важни въпроси. В момента след скандала „Скрипал", това е втората ескалация, в която се опитват да намесят Русия със странната фраза „има голяма вероятност".

Същата условност чухме за отравянето на бившия руски агент, а сега и за евентуалното използване на химическо оръжие в Дума.

Искам да припомня, че през 2013 г., когато за пръв път официално обвиниха властите в Сирия, че използват химическо оръжие, Русия се намеси като медиатор между отделните страни. Тогава беше изпратена комисия в Дамаск и в присъствието на експерти беше ликвидирано химическото оръжие, което съществуваше. От там нататък това явно се превърна в любим аргумент при условие, че няма доказателство освен риторика. На практика никой не вярва, но това се използва за удобен мотив за ескалация. Явно САЩ се нуждае от място, където да пласира военно оръжие и техника. През есента на 2017 година Американският конгрес гласува военен бюджет от 700 милиарда долара. А тъй като

всеки военен конфликт носи не просто пари, а много милиарди

явно този в Сирия трябва да се продължи, за да може да има много сериозни печалби. На фона на ескалиращото напрежение аз дори съм изненадана, че само 53% от българите, смятат, че в момента има реална опасност от Трета световна война.

Смятам, че в момента съзнателно се насаждат на обществото страх, отчаяние и неизвестност с непрекъснато повтаряне за военен конфликт и растящо напрежение, дори вече започна да се коментира и използването на ядрено оръжие. Да не забравяме, обаче нещо много важно – ние все още продължаваме само да коментираме политически изявления. Политиците винаги се нуждаят от проблем, а ако няма такъв те го създават, защото в противен случай се задава големия въпрос - те за какво всъщност работят. Голяма част от държавните бюджети отиват за тяхното изхранване и съществуване в общественото пространство. За мен това е политическо говорене. Разбира се, ще има сблъсъци, в Сирия без тях не може, защото тя се оказа удобна зона за напрежение в момента. Но в голямата си част всичко остава в сферата на говоренето, но не и на активните действия.