Критики към бюджета за 2021 г. отправи и най-старата дясна партия у нас СДС, която на изборите за европейски парламент и за местна власт се яви заедно с ГЕРБ в коалиция.

 "Ако трябва да го определя, може би е възможният или ситуационният бюджет, но във всеки случай не десен. Ситуацията не позволява може би да бъде истински десен бюджет. Това е възможното към този момент. Разбира се, винаги може да бъде критикуван. И ние имаме няколко забележки от СДС, но така или иначе това е рамката, върху която трябва да обсъждаме проектобюджет 2021 г.". Това заяви лидерът на СДС Румен Христов пред "Фокус".

Голямото харчене започна тази година. Разбира се, тя е много необичайна, както за България, за българската икономика, така и за Европейския съюз и целия свят. Аз с огромно задоволство миналата година коментирах балансирания бюджет, който беше внесен за пръв път от толкова много години от управляващите. Тоест, приходите бяха равни на разходите. Но, за съжаление, с навлизане на кризата всички тези очаквания се изпариха. И като говорим за голямо харчене, да кажем и тази година какво е положението, да започнем от базовата 2020 година: очаква се намаление на приходите в рамките на 900 млн. лева и покачване, увеличаване на разходите в рамките на 840 млн. лева. Тоест, бюджетният дефицит вероятно ще е в рамките на 4.4 % от БВП, или той ще се равнява на сума от 5.250 млн. лева, каза още лидерът на СДС. Според него „още от тази година започнаха тези харчове, защото наистина се появиха неочаквани нужди както с решаване на Ковид кризата, така и с подпомагане на тези, които са най-засегнати, имам предвид и гражданите, и фирмите. И то вероятно ще продължи, по-скоро то се вежда, че продължава и в 2021 година”.

За Христов проблемът освен харченето е и по какъв начин ще се покрие бюджетния дефицит.

Тези възможни начини са четири, посочи лидерът на СДС: на първо място - намаляване на разходите, което в условията на криза и очакванията на фирмите и на гражданите няма как да стане.

На второ място, увеличаване на приходите, но при положение, че икономиката се свива и ръстът на БВП тази година е отрицателен, а догодина се залага малък ръст, който няма да достигне предкризисното ниво, и това е нереалистично очакване.

Възможен вариант е вдигане на данъци, но по време на криза това не е най-препоръчителния от мен като десен човек мярка. „И отиваме на варианта дългово финансиране. Няма да избегнем това, въпросът е да се намерят възможности за добра доходност както при теглене на външен дълг, така и при емитиране на вътрешни емисии. Но това е ситуацията в момента по отношение на макрорамката", коментира Христов.

"От тези 10 млрд. лева, ако мога да направя една равносметка, само около 300 млн. лева виждам, които се насочват към бизнеса. Другите са свързани със социални програми и други дейности на публичната администрация, увеличаване на заплати на учители – това беше наистина ангажимент на кабинета в тяхната програма със 17%, увеличаване на средствата за здравеопазване с 650 млн. лева, от които мисля, че 400 млн. лева бяха за Здравна каса, останалите за т.нар. „първа линия“, както и за увеличаването на заплатите в бюджетната сфера. Аз тук съм резервиран предвид факта, че по време на криза да увеличаваме така заплатите на калпак, както се казва, едва ли е най-добрият начин”, смята още Румен Христов. Той има резерви и по отношение на повишаването на минималната работна заплата. И ако допуснем, че все пак, за да компенсираме тези граждани предвид на повишените техни харчове от гледна точка на това, че някои от тях, от семействата им са загубили работа, налага се да се купуват повече лекарства, децата са често пъти в къщи, не знам дали стъпката от 40 лева беше точната. Може би някъде около 20 лева повишаване на минималната работна заплата беше по-добре. Защото пък от друга страна работодателите и фирмите изнемогват – имат по-малко поръчки, налага им се да съкращават хора, а като им увеличим минималната работна заплата като база, тя повдига всички прагове на всички икономически дейности, и това затруднява бизнеса, каза Христов.