В историята на Азербайджан 31 март е трагична дата. На този ден азербайджанците почитат паметта на невинните жертви на кървавите събития, случили се в Баку и други градове през 1918 г. Според най-консервативните оценки само в Баку са убити 12 хил. азербайджанци. Какво точно се е случило преди 100 години?

Петролният бум в края на 19-ти век превръща Баку в бързо развиващ се многонационален индустриален град. Хора от различни националности, включително арменци, идват в града с цел работа. Работническата класа на Баку взима активно участие в руските революционни движения. Арменците също са включени в този процес, но всъщност Арменската революционна федерация "Дашнакцутюн" използва революционните идеи като прикритие, за да популяризира своя собствен националистичен план. Впоследствие, членове на тази партия, наречени дашнаки, злоупотребяват с разпадането на Руската империя за изпълнението на агресивните си планове срещу азербайджанците. След Октомврийската революция от 1917 г. в Русия лидерът на руските болшевики Владимир Ленин назначава етническия арменец Степан Шаумян за извънреден комисар на Кавказ. Въпреки че Шаумян принадлежи към Руската социалдемократическа работническа партия (болшевики), той има много тесни връзки с арменските дашнаки.

След свалянето на царизма през февруари 1917 година в Русия, като нов орган на властта в Баку е създаден Съвет на работническите и войнишки депутати, повечето от чиито членове са арменци и руснаци. Интересите на азербайджанците, живеещи в Баку, представлява Съветът на мюсюлманските национални обществени организации. Към октомври 1917 г. завършва формирането на азербайджанската общонационална партия "Мусават". През октомври 1917 г. се провежда I конгрес на партията, като основна цел на партията е провъзгласяването на азербайджанската държавност със столица Баку. Партията също се отказва да признава новото правителство на Русия начело с Ленин. Тези решения на партията уплашват болшевики и дашнаки. Болшевиките смятат Баку, както и целия Азербайджан, за част от съветската Русия. Отношението на съветската власт към идеята за създаването на автономна азербайджанска република Степан Шаумян изразява със следните думи: "Тези, които желаят автономен Азербайджан, ще получат купчина развалини". А дашнаките имат намерение да включат азербайджанските земи в състава на бъдещата "Велика Армения". Борбата срещу националното движение в Азербайджан става основа на обединяването на болшевики и дашнаки.

Бакинският съвет на работническите и войнишки депутати, ръководен от Шаумян, започва да формира собствените си въоръжени сили, за да разпространява своята власт из целия Кавказ. Частите на Червената гвардия са създадени от войниците на бившата Кавказка армия, а също така и от арменските и руските работници. Бакинският съвет успява да поеме контрола върху Каспийската военна флотилия. Към март 1918 година болшевиките успяват да концентрират в Баку шест хиляди войници. Освен това Бакинският съвет се ползва с подкрепата на Арменския национален съвет, който разполага с около 4 хил. арменски бойци. Бакинският съвет на мюсюлманските национални обществени организации също се опитва да създаде свои въоръжени отряди, за да защити азербайджанското население на града. Но, за съжаление, възможностите на Бакинския мюсюлмански съвет не могат да се сравняват с възможностите на дашнаките и болшевики. Азербайджанците, за разлика от арменците, са лишени от военни умения, тъй като по време на присъединяването към Руската империя, не се призовават в армията. Освен това се усеща недостиг на офицери.

Провокационните действия на Бакинския съвет на работническите и войнишки депутати по отношение на азербайджанското население са искрата, която става причина за убийствата на азербайджанците в Баку през март 1918 г. Според очевидци на тези събития, на 30 март 1918 г. мюсюлманските части на град Баку са подложени на въоръжено нападение от болшевишко-дашнакските сформирани войскови части. През следващите три дни въоръжените до зъби болшевики и дашнаки унищожават мирното азербайджанско население, независимо от възраст, пол и социален произход. Слабо въоръжените азербайджанци се опитват да организират безполезна съпротива. Бакинският съвет на работническите и войнишки депутати решава да се възползва от ситуацията и с цел да смаже "антисъветски метеж" (именно така са представени причините за масовото убийство на азербайджанците) е създаден Комитетът за революционна отбрана начело с арменеца Корганов. Представителите почти на всички слоеве на арменското общество вземат участие в унищожаването на азербайджанското население в Баку. Сред участниците на масовото убийство могат да бъдат срещнати както работници, така и собственици на петролните предприятия, лекари, инженери. Дашнаките не се задоволяват само от унищожаването на мирното азербайджанско население. Те също така палят къщи и обществени сгради. Дашнакът Татовес Амиров запалва сградата "Исмаиллие", в която са разположени обществени и благотворителни организации на азербайджанците.

На 1 април 1918 г. Бакинският съвет поставя ултиматум на Мюсюлманския национален съвет. В съответствие с този ултиматум Мюсюлманският съвет трябва да признае властта на Бакинския съвет на работническите и войнишки депутати. За да избегне пълното унищожаване на мирното азербайджанско население на града, Мюсюлманският съвет приема ултиматума, но дори това не предотвратява продължаването на масовото убийство. Унищожаването на мирното азербайджанско население е спряно само след категоричното искане на войниците на Бакинския гарнизон и моряците от Каспийската флотилия.

Според различни оценки на 31 март и първите дни на април 1918 г. в Баку са убити от 12 000 до 30 000 души. По този начин арменските дашнаки осъществяват своите гнусни намерения под знамето на болшевизма и през март-април 1918 г. убиват хиляди азербайджанци под маската на борбата срещу контрареволюционните елементи. Арменският офицер Аванес Апресян, един от активните участници в масовото убийство на азербайджанците, пише в мемоарите си, озаглавени "Такива са хората", че само по време на масовото убийство през март в Баку са убити 25 000 азербайджанци. Арменските националисти извършват масови убийства, мародерство и етническо прочистване в Карабах, Губа, Шамахъ, Зангезур, Нахчъван, Ленкоран, Салян и в други региони.

След провъзгласяването на Азербайджанската демократична република, 100-годишнината на която ще се отбележи на 28 май тази година, от Съвета на министрите на 15 юли 1918 г. е създадена Извънредна следствена комисия с цел разследване на насилието срещу азербайджанското население. През 1919 и 1920 г.

Азербайджанската демократична република отбелязва 31 март като национален ден на траур. Това е първият опит да се даде политическа оценка на геноцида, извършен срещу азербайджанците. Но прекратяването на Азербайджанската демократична република прави невъзможно да се приключи този процес.

След възстановяването на държавността през 1991 г. Азербайджан възобнови дейността си в областта на политическата оценка на геноцида, извършен през март 1918 г. и се ангажира да завърши недовършената мисия на АДР за постигане на справедливост. В навечерието на 80-тата годишнина от трагедията, на 26 март 1998 г., тези ужасни събития получават дължимата политическа оценка в момента на подписването от националния лидер и бивш президент на Азербайджан Гейдар Алиев на указ "За геноцида на азербайджанците". 31 март е обявен за Деня на геноцида на азербайджанците. Наскоро, на 18 януари 2018 г., президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписа заповед за отбелязване на 100-годишнината от геноцида на азербайджанците, извършен през 1918 г.
Както отбеляза посланикът на Азербайджан Наргиз Гурбанова на възпоменателната вечер, която се проведе в посолството на Азербайджан в България, арменците Андраник Озанян и Карекин Нъждех са сред извършителите на тези масови зверства срещу азербайджанците по онова време. Затова голямо съжаление у азербайджанците предизвиква фактът, че във Варна е издигнат паметник на Андраник Озанян, а в София е поставена паметна плоча на Карекин Нъждех, безмилостни убийци на азербайджански жени и деца.