Алиансът обсъжда разполагането на международен контингент в Прибалтика

НАТО рискува ядрена война с Русия до 1 г., ако не увеличи отбранителните си способности в прибалтийските страни. Това заяви британският генерал сър Ричард Ширеф, бивш заместник- върховен главнокомандващ обединените сили на НАТО в Европа (2011-2014 г.), цитиран от в. "Индипендънт". Според него нападение срещу Естония, Латвия и Литва е сериозна опасност и Западът трябва да действа сега, за да бъде избегната "потенциална катастрофа".

Генералът от запаса е автор на книгата "2017: Война с Русия" и каза, че събитията, които е описал в нея, са "напълно възможни". По думите му "Смразяващият факт е, че поради обвързаността на руското ядрено мислене и способности с всеки аспект от техните отбранителни способности, това ще бъде ядрена война". "Трябва да съдим за президента Путин по делата, а не по думите му", добавя Ширеф. "Той нахлу в Грузия, в Крим, в Украйна. В период на напрежение една атака срещу прибалтийските страни е напълно възможна", казва генералът.

В съответствие с чл. 5 от договора за основаването на НАТО членовете на алианса трябва да защитят всяка от страните членки, ако бъде атакувана. Според Ширеф Путин може да бъде подтикнат към интервенция в Прибалтика от "усещането" за слабост в НАТО, и предрича, че руският президент ще представи действията си като акт на отбрана за защита на големите рускоговорещи малцинства в тези страни.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пък заяви, че числеността на многонационалния батальон на алианса в Прибалтика ще бъде определен на срещата на високо равнище във Варшава през юли. Столтенберг изтъкна, че членките на НАТО смятат да развиват отношенията с Русия в 2 направления: да продължат диалога и да подсилят отбраната на източния фланг на алианса. "Получихме препоръки от военното ни командване да разположим в балтийските страни няколко батальона. Тези сили непременно трябва да са многонационални, което ще потвърди нашето единство", поясни Столтенберг в Брюксел. Той посочи, че дислокацията на нови сили на пакта в Източна Европа е "само част от по-широк подход, който включва развитие на инфраструктурата и други възможности за бързо прехвърляне на подкрепления в региона и предварително разполагане там на военна техника".

САЩ подкрепиха призив на Кремъл за Сирия

САЩ подкрепиха открито отправения преди време призив на Русия страните в сирийския конфликт да се дистанцират от двете терористични групировки. Държавният секретар Джон Кери изрази своята подкрепа към призива на съвместна пресконференция след срещата във Виена на Международната група за подкрепа в Сирия с участието на Русия и Иран. От всички външни сили, замесени в сирийския конфликт, такъв призив досега бе отправен единствено от руската страна. Всички участници в преговорите за Сирия се съгласиха, че страната трябва да остане единна, да не е разделена по религиозен признак и да е способна сама да избира своето бъдеще чрез преходен правителствен орган.