Новата Европа

Дневният ред на Европа, 2016 г. - бежанци, терористи, граници. Криза на сигурността. Старият континент наскоро излезе от тунела на икономическата рецесия и изглеждаше, че най-големият му проблем е фалитът на Гърция. От юг обаче дойде по-голяма заплаха - вълната от мигранти от Сирия, Афганистан, Ирак. За разлика от турските гастарбайтери и полския водопроводчик, новите мераклии за Европа търсят не работа, а убежище. В същото време сърцето на континента разкъсаха два големи атентата - в Париж и Брюксел. Парадоксът е, че докато лидерите на ЕС се чудят как да защитят границите и къде да вдигнат огради заради "Ислямска държава", ударът дойде от "вътрешни хора" - второ поколение европейци. Според политолога Иван Кръстев "терористичните атаки сега са в пъти по-малко от 70-те години на миналия век". Но разликата е, че към днешната дата достъпът до информация е несравнимо по-голям. И страхът се разпространява по-бързо и по-мащабно. "Сблъсъкът на цивилизациите" на Самюел Хънтингтън все повече прилича на сюжет на Оруел. Предизвикателството пред Европа е дали терористите от "Батаклан" и "Моленбек" са успели да взривят и толерантността и солидарността на Стария континент. Кой ще плати сметката за оградите и лагерите? И дали европейската мечта за родните емигранти вече не е само мираж?

Не е новина, че Европа не е същата. Случващото се ежедневно на Стария континент показва, че идеята за съвместно съществуване между иначе различните държави се оказа голямо предизвикателство. В западната част израсна поколение, което не познаваше границите. То бе възпитавано, че ограниченията са само в главите на хората. И вярваше, че наистина е така, докато бариерите не започнаха да падат една след друга и несигурността започна да настъпва.

Спокойствието бе привилегия, която привличаше желаещи за икономическа стабилност източноевропейци към Големите в съюза - Германия, Великобритания, Испания. С падането на визите стана още по-лесно. Цели български села и малки градчета се изнесоха да търсят по-добър живот "на Запад". Емигрантските пари пък издържат роднините в България. Да учиш "в чужбина" също стана мантра за успех. После дойде кризата на Иберийския полуостров, която разклати икономиката на ЕС и повлече като домино и по-малките държави.

Златната епоха на Стария континент сякаш е отминала. Вечните кризи и безработицата не оправдаха обещанията за просперитет, чието олицетворение беше еврото. Политическата амбиция за създаване на тесен съюз между европейските народи, както беше записано в Римския договор от 1957 г., се разбива в популизма и постави на масата нови проблеми - Брексит и Грексит.

Мирните послания пък станаха на пух и прах от войните, тресящи целия свят, и от тероризма, който вече не подбира европейска територия.

Епохата, белязана от илюзията за стабилна и обединена Европа, наближава края си. Днешната ситуация на континента напомня все повече едно друго време, за което бяха характерни постоянните конфликти и неразбирателството.
Какво се промени в Европа на практика? "Стандарт" се свърза с наши сънародници, потърсили по-добро образование и живот в някои от страните в някогашната Западна Европа.

На Острова
Преди 9 г. се пестеше от минималната заплата

"Когато пристигнах в Лондон, започнах работа в областта на социалните грижи. И макар че бях назначен на минимална работна заплата, успявах да пестя по 500 британски лири на месец". Това си спомня Христо Николов от 2007 г., когато с влизането на България и Румъния в Европейския съюз решава да потърси по-добър живот на Острова.

Тогава минималното заплащане е било 5.70 британски лири на час. После е било увеличено на 6.50, а от 1 април тази година вече е 7.20. "Днес с минималната заплата не можеш да платиш квартирата и разходите, а и инфлацията изяжда всичко. За да успееш да се справиш с високия стандарт, трябва да работиш извънредно", признава 33-годишният мъж, който от няколко години работи в областта на телекомуникациите. "Девет години по-късно вземам повече пари, но и разходите са ми повече. Не мога да кажа, че ми е по-лесен животът. Имам други потребности. На 24 години не ме е интересувало, че съм живял в къща с 7 съквартиранти", казва той.

В продължение на 7 години, след като България стана член на ЕС, за българите, както и румънците имаше ограничения за работа. Възможностите за труд се свеждаха до фермите, да бъдеш самонает или пък някоя компания да получи изрично разрешение, за да те назначи. "От 2014 г., когато ограниченията отпаднаха, българите във Великобритания се увеличиха, но намирането на работа не е станало по-лесно, макар че някои така си мислят", разказва той.

Любопитна подробност е, че от миналата година в Стретам, на улицата, където живее той, отворили български магазин. Да чуеш българска реч в автобусите пък вече не е изолиран случай.

По думите му днес сънародниците ни работят в сектора на почистването и строителството. И за разлика от публикации в някои британски медии, отношението към българите не е лошо. "Добре сме приети. Не съм срещнал лошо отношение. Може и да е любезност, лицемерие. Свързват България с ваканции. Екзотични сме им. А пък и са на мнение, че сме работливи хора. Моята приятелка, например, я наеха на работа с удоволствие, защото е източноевропейка. Много от работодателите предпочитат работници от Източна Европа, защото не са мързеливи и не се мръщят на минимално заплащане. За източноевропейците е важно да имат работа, а един британец не може да бъде мотивиран да работи срещу минимална надница", казва той.

За чужденците във Великобритания мигрантите още не са се превърнали в проблем. Фактът, че кралството е остров, улеснява контрола върху бежанския поток. "Българите се оправят с британските предизвикателства. Има върнали се, но за малко. Разказват, че един нашенец след 7 години се върнал в България, но се прибрал бързо, като не успял да намери работа", казва още Христо.

Франция
Ценят българите, но се пробива трудно

За чужденците Франция е държава, в която трудно можеш да се установиш и пробиеш. Тя е затворена система. До този извод е достигнала Марина Георгиева след дълги години на следване и работа в Петата република. Като брутално определя пристигането си във Франция през 1999 г., но оттогава досега нещата за студентите са се променили коренно. "Случва ми се да помагам на български студенти да си намерят работа, като им обяснявам как да направят автобиографията си и мотивационните писма. И едва сега си давам сметка колко се е променило положението", казва Марина, която днес вече работи като бизнес консултант. "За да дойда във Франция ми трябваше виза. А за да я получа, трябваше да докажа, че имам 5 000 долара на сметка", спомня си тя, добавяйки, че трудностите всъщност са предстоели. "Когато пристигнах тук, за да се запиша в университета ми беше необходима сметка в банка. Затова пък трябваше да имам адрес, а за да си наема апартамент ми беше нужен тукашен гарант. Всичко това не ставаше без разрешение за престой, което се даваше, ако си записан в университет", припомня си патилата в Параграф 22 тя.

Като изморително определя общуването с французи, които тогава не са знаели почти нищо за Източна Европа. Присъединяването на страните отвъд Берлинската стена към ЕС обаче обогатило общата им култура. Развитието на технологиите днес е улеснило доста живота както на българските студенти, така и на работещите във Франция. И докато някога се е налагало да се говори от телефонна будка, то днес има доста възможности за безплатна комуникация. Това се отнася и до търсенето на работа. Докато преди близо 20 г. е трябвало да автобиографията да се носи на място, то сега е достатъчно да се изпрати по електронната поща.

"Въпреки всичко и преди, и сега намирането на работа си е проблем. Просто е трудно. Няма нищо общо с това, че съм българка. Напротив в повечето случаи отношението е било положително. Има една нагласа тук, че сме работливи, че сме умни, напористи. Има и положителен момент", отбелязва Марина.

Трудностите във Франция идват и от високите данъци. Заради държавните такси пък купуването на апартамент е почти невъзможно. "Капитализмът е жесток. Париж е много изморителен град - метро, големи разстояния и блъсканица. Работиш като побъркан, за да се впишеш в един висок стандарт. В общи линии се налага да си като машина. Най-добре се справят работещите във финансовия сектор и в търговията", казва тя.

Нападенията в Париж от миналата година превърнаха френската столица в място, където рискът от терор остава висок. "Никой не подценява вече този проблем. След атентатите цялото военно присъствие по улиците беше много потискащо. Абсолютна параноя. Това са хора, които не са преживели сътресения. Имам чувството, че преходът, през който ние минахме, някак ни кали. Те са много разглезени. Имат много заспало съществуване. Ходят на работа, харчат си парите и продължават да са с усещането, че са велика нация", казва в заключение тя.

Норвегия
Петролната криза отпуши безработица

Осло винаги е сред ТОП градовете по стандарт в света. Да заминеш като емигрант в Норвегия е приключение, въпреки че отстрани скандинавската държава изглежда доста привлекателна за живеене. За Христо Иванов Норвегия е поредната спирка в търсенето му на място за добра работа и сигурност. Още след казармата - в средата на 90-те, заминава за Италия и остава за няколко години. Тогава страната е популярна сред българите, тъй като е сходна като климат, близо е като разстояние, а и си приличаме като темперамент. Христо се хваща в строителството, но мераклиите за бранша са много и надниците падат. Решава да замине за ЮАР, където се оказва, че има много възможности за работа. Единственият проблем е сериозната престъпност, която се оказва решаващ фактор, когато вече има семейство. Рискува и с цялата фамилия стягат куфарите за Норвегия, където вече са 5 г. "За толкова малко време нещата доста се промениха", споделя Христо. "Все още е спокойно място за живеене, но разходите стават все по-големи. Ако в началото можех да спестявам, сега данъците и ежедневните харчове изяждат заплатите на двама работещи родители", казва българинът. Той и съпругата му взимат чисто 5 500 евро, с които засега се справят. Най-големият удар за икономиката на Норвегия са цените на петрола. Заради кризата в бранша на улицата са отишли много работници по нефтените платформи. В същото време срокът за получаване на помощи за безработни е съкратен наполовина, както и сумата, която се получава е намалена. Налозите се вдигат - за магистрали, автомобили, такси... "Работа в Норвегия вече се намира трудно, особено ако си чужденец. Местните са дистанцирани, дори след години не те приемат", споделя Христо. Бежанците все още не са колосален проблем, но вече се усеща напрежение заради нуждата да им се осигури прехрана и подслон. Очаква се допълнителните държавни разходи да бъдат за сметка на по-високи данъци и на гърба на работещия норвежец.

Германия - още ли е европейската Америка?

Над 1 млн. бежанци са пристигнали в Германия през 2015 г. Страната е спирка мечта за още десетки хиляди мигранти, които чакат по външните граници на ЕС или са успели да се доберат до някоя друга държава в общността. Федералната република е привлекателна заради добрия стандарт на живот и икономическата стабилност. Дори в разгара на финансовата рецесия страната отчете рекордно ниска безработица. Този показател се подобрява всяка година и през 2016 г. спадна до най-ниско ниво, откакто Западна и Източна Германия се обединиха през 1990 г. В цифрово изражение през януари делът на безработните е бил 6,2%. Германската икономика нарасна с 1,7% през 2015 г. Това се дължи основно на динамичното вътрешното потребление. Тенденцията се очаква да продължи и през 2016 г. Доколко обаче кризата с бежанците няма да обърка сметката на правителството на Ангела Меркел. Според анализатори, очакванията, че мигрантите ще се адаптират към пазара на труда, ще се разминат с реалността. Доколко това заплашва българите, работещи в Германия, и как се промени републиката през последните години, попитахме наши сънародници.

Страх от чужденците тресе Хановер

"В Германия основната промяна е по отношение на сигурността. Германците започнаха да се страхуват и да се настройват срещу чужденците като цяло". Така вижда нещата във Федералната република Мила Маринова, която от 2002 г. живее в Хановер. Пристига в столицата на Долна Саксония, когато падат шенгенските визи за българи. Започва следване, което прекъсва по-късно, защото й се налага да работи. "Когато дойдох в Германия, също имаше много чужденци, но бяха предимно турци и поляци. По-късно пристигнаха руснаците", спомня си Мила. В крайна сметка тя завършва "Политология и история". Днес е с германски паспорт и работи в общината към Център за работа с непълнолетни бежанци. И макар че е в пряк контакт с търсещи убежище, не смята, че те са в основата на засилването на ксенофобските настроения. "Това започна с икономическата криза през 2009 г.", убедена е тя. "Когато човек се притеснява за хляба си, търси вината у чуждите хора. Оттогава има това негативно отношение, което се отразява и при намирането на работа. Аз завърших Хановерския университет и въпреки това ми беше нужна една година, за да си намеря работа. Винаги има разлика дали си германец или не, макар че имам гражданство", казва тя.

По принцип във Федералната република заплащането зависи от квалификацията, а не от националността. По-доброто образование предполага и по-добра заплата, макар че има изключения. В някои сектори възнаграждението се вдига всяка година, а от тази година пък минималната почасова вече ставка е 8.50 евро.

"Все пак Германия не е същата като качество на живот. Парите, с които сме живели през 2002 г., днес изобщо не стигат. Не съм имала обаче намерение да отида да живея в друга държава. Тук усещам сигурност. Продължавам да смятам, че в Европа нещата все още са под контрол", твърди тя. Не така виждат нещата обаче самите германци. Те не се чувстват застраховани от тероризма, който пролива невинна кръв в останалите части на Европа. "Опасяват се от атентати, Страхуват се. Колкото по-близо са нападенията, толкова по-голяма става паниката", казва тя.

Бежанците от своя страна създават главоболия основно на чужденците, които се притесняват от дъмпинг на пазара на труда. "Чужденците, които са отдавна в Германия, са антибежански настроени, защото всеки се притеснява за себе си. Германецът си остава такъв, защото е в собствената си държава", обобщава Мила Маринова. "Чужденците, които са дошли преди години, като слагам и себе си в това число, въпреки че разсъждавам по друг начин и имам немски паспорт, се притесняват за себе си. Започне ли да нараства ксенофобията, всички чужденци се слагат под общ знаменател. Бежанците също са чужденци. Това е причината и има логика да е така", добавя тя.

Местните вече мислят за емиграция

"Когато чужденците идват в Германия, смятат, че са пристигнали в европейската Америка. С течение на времето обаче си дават сметка, че това не е страна с неограничени възможности". Това е установил с времето Стефан Гърков, който от 1997 г. живее в Щутгарт. След близо 20 години пребиваване във Федералната република някогашният студент, който днес се занимава с контрол по качеството в автомобилостроенето, прави тъжни констатации. "Очакванията тук се сблъскват с нещо съвсем различно. Дори в момента нещата вървят съвсем на зле, защото никой не иска да работи на две-три места, за да може да си покрива разходите. Налага се да се замени една основна с две-три допълнителни работи", казва той. "Когато някой идва в Германия, се надява да намери работа, която ще му позволи достоен живот. Човек иска да покрива разходите си и да може да пести. Обаче нищо не става. Така че човек се превръща в хамстер, който бяга в едно колело. Разочарованието идва много бързо", продължава разказа си Стефан.

По думите му, политиката на Германия открай време е била да привлече интелигенцията на Европа, да докара чуждестранни студенти, да ги обучава по нейните правила и принципи. Когато обаче чужденецът бъде обучен в това му става ясно, че не всичко е прекрасно, както си го е представял. Според него, Германия съществува зад воал от заблуди, идващи отвъд океана. Мъжът е убеден, че САЩ налагат своите правила, като използват страната.

Що се отнася до бежанците, Стефан смята, че с отношението си Берлин се опитва да им даде онова, което Европа отдавна дължи на техните страни. "За хората, идващи от нищото, нищото не е проблем. Смятам, че лошото е, че бежанците променят манталитета на този, който е създал стандарта. Човек, който ходи на работа, вече не знае какво може да очаква. Германецът става чужденец в държавата си и не се чувства в свои води, макар че така трябва да бъде. Създава се усещането, че чужденците идват тук с идеята да заграбят това, което германците са създали", твърди той. Според него голяма част от германците по-често гледат да се установят в чужбина. Предпочитат най-вече Белгия, Холандия и Люксембург заради по-високото заплащане. Сред държавите, които представляват интерес, са Норвегия, Нова Зеландия и някои държави от Централна Америка.