Боркинята Елица Янкова разкри, че е щяла да забрави бронзовия си медал от Рио в самолета. С прекрасен грим и очила, които я правят още по-красива, тя разказа и как е успяла да се справи с проблемите с дисковата херния, за да се върне на тепиха още по-силна.

"Още се боря с часовата разлика и не мога да се справя с нея, разясни Янкова пред БНТ. - Тук адаптацията ми е по-трудна от онази там. Вече съм в почивка и това не е проблем, но е факт, че умората е голяма.

Тя обясни и как е преодоляла проблема с дисковата херния: "С хъс! Този хъс си идва отвътре, от желанието и от удоволствието да тренирам. Борбата на мен ми харесва, тя не ми е нещо, което ми е наложено насила. Докато се възстановявах, гледах отстрани как другите тренират и се прибирах вкъщи с рев. И като започнах пак, тренирах двойно повече от преди, защото усещах, че трябва да наваксам. Исках да настигна останалите. Колкото до бронзовия медал, който спечелих, аз

щях да си го забравя в самолета

...Даже и тук преди малко щях да го забравя. Следващата ми цел е златото, но нещата стават стъпало по стъпало. Сега в Рио отидох, видях какво е, постигнах някаква цел и това ми дава самочувствие за следващата олимпиада.

Боркинята разкри и личния си живот: "Колкото до личния ми живот, имам приятел и той ме разбира. Но нямаше как да дойде в Рио, иначе щях да го взема. Няма как да влезе в селото... Но ако става дума за по-близко състезание до България, ще дойде и ще е с мен."

Елица разказа и как е стигнала до борбата: "Преди да се отдам на борбата, страстта ми бяха народните танци - и с тях съм печелила медали.

Любимото ми хоро е варненското

(не успява да поясни кое точно е то, б.р.). Обичам си моя край, морето също ми е любимо, макар че това лято само за половин ден го видях. След танците дойде ред на леката атлетика. Само че там... има треньори, които могат да те откажат от спорта... И приятели на баща ми казаха: Абе, заведи я в залата. Отидох, хареса ми борбата и останах. Сигурно защото е боен спорт. А външният ми вид лъже, да знаете."