Очакванията се оправдаха – кризата става все по-дълбока, хаосът все по-пълен. Този британски парламент не може да събере мнозинство за каквото и да било, свързано с Брекзит – включително и за сваляне на правителството и собственото си разпускане като път за излизане от задънената улица.
Отхвърлянето на договора за Брекзит от Камарата на общините на практика слага край на етапа на политическите маневри и тактическото изчакване. Стремежът на Мей да постави депутатите в цайтнот изправяйки ги пред своеобразна двойна дилема (към искащите твърд Брекзит: „или този договор, или може въобще да няма Брекзит“; към настояващите за мек Брекзит или оставане в ЕС: „или този договор, или Брекзит без договор“) се провали.
Точката тук ще бъде сложена окончателно на 21 януари, когато предстои премиерът да представи евентуалните варианти за т.нар. „План Б“. Това е последният шанс да се постигне договорен Брекзит без отлагане на датата. Макар и много късно, Мей обяви консултации за търсене на подкрепа с всички партии. Като тя разчита да получи гласове преди всичко от опозицията, а не от собствената си партия. Все пак би било сериозна изненада, ако същите депутати, отхвърлили договора с такова убедително мнозинство, след по-малко от седмица гласуват за неговото приемане само защото евентуално ЕС би добавил някои по-силни ангажименти в политическата декларация към договора – а това е максимумът, на което Брюксел е готов да отиде, като отхвърля възможността за предоговаряне на текстове в самия договор. Тук следва да се има предвид, че политическата декларация е правно необвързващ документ и касае принципите за изграждане на отношенията между ЕС и Обединеното кралство след напускането, а договорът е правно ангажиращ и определя условията за самото напускане.
В случай на повторен провал в парламента колкото повече наближава датата 29 март, когато Обединеното кралство би следвало да напусне ЕС, толкова повече възможностите за действие ще се свеждат до простата дилема: напускане без договор или удължаване на срока след тази дата. В първия случай това ще означава ясен край и несигурно бъдеще. Във втория – несигурно настояще и неясен край. При удължаване на срока ще останат отворени на практика всички варианти – но всеки от тях със своите условности, като те са взаимнообвързани и могат да се разглеждат само в определена последователност.
За да има удължаване на срока след 29 март задължително условие е  британското правителство да поиска официално това от ЕС. Тук спорът е дали за целта е необходима санкция на парламента – а няма гаранция, че парламентът ще постигне необходимото мнозинство. Необходимо е и съгласието на останалите 27 страни-членки на ЕС. Но за целта те ще очакват индикации за много сериозна промяна в досегашните британски позиции – защото Тереза Мей е права в едно: с тези участници и от тези позиции може да се постигне само този (вече отхвърления) договор.
Самата Тереза Мей многократно е заявявала, че няма да поиска такова удължаване и не вижда възможност за промяна в базисните британски позиции. Иначе казано, за да има нови преговори ще бъдат необходими предсрочни избори в страната, нов парламент и ново британско правителство. Същите предварителни условия са валидни и за да се стигне до евентуален нов референдум. За който пък се спори дали да бъде за одобрение на отхвърления от парламента договор или за оставане в ЕС – като не се изключват екзотични варианти с три опции като възможен отговор.
Изводът не е особено утешителен: при окончателно отхвърляне на договора това британско правителство трудно би могло да произведе нещо друго освен Брекзит без договор. Същевременно механизмите на смяна на правителството вече са изчерпани – Мей преодоля както вътрешнопартийния вот на недоверие, така и този в парламента. Остават възможностите Мей сама да си подаде оставка (нещо, което тя отхвърля) или да се иска нов вот на недоверие (без гаранции за различен резултат). Винаги остава, разбира се, възможността под силен обществен и политически натиск Мей все пак в крайна сметка сама да поиска удължаване на срока – на което най-вече разчитат всички, които се боят от хаоса на Брекзит без договор.
Парадоксално, но всички тези сложни алтернативи водят до един и същи резултат:  криза. Като вариациите са единствено по отношение на нейната продължителност и дълбочина. Независимо дали, кога и как страната ще напусне ЕС, несигурността задълго ще доминира обществените настроения, обществото е дълбоко разделено, а политическите партии са безнадеждно конфронтирани – помежду си и вътре във всяка от тях (единственото, което успя да обедини консервативните депутати при вота на недоверие на Мей бе решимостта да държат лидера на лейбъристите Джереми Корбин далеч от „Даунинг стрийт“). Нещо повече, проблемът с границата между Северна Ирландия и Ейре, както и възобновените амбиции в Шотландия за нов референдум за независимост вече поставят дори въпроса доколко обединено ще остане Обединеното кралство и колко велика ще посрещне Великобритания следващото десетилетие.

*  exit (англ.) - изход