Като част от реформата в родното здравеопазване се предвижда създаването на нов орган - Агенция по медицински надзор, който ще обедини функциите на Изпълнителната агенция по трансплантации и на Изпълнителната агенция по медицински одит. Идеята предизвика противоречиви реакции. "Стандарт" потърси за коментар проф. Генчо Начев, директор на столичната болница „Св. Екатерина".

Бъдещето ще покаже какво ще се случи с Агенцията по медицински надзор. Не смятам обаче, че дали под нейната шапка ще бъдат трансплантациите е толкова важно.

Същественото е тази бъдеща агенция наистина да упражнява контрол. Но за да го направи, първо трябва да се изработят индикатори за качество, каквито има в Европа и в света. За да може контролът да не е за някоя запетайка в документ, а за медицинските дейности и резултатите от тях. Докато не се приемат тези индикатори за качество, няма значение как ще се казва органът за контрол.

Второ, контролът на качеството може да се осъществи само от експерти във всяка една област. Не може да се осъществява от администратори, защото те не разбират правилата за добра медицинска практика. Както има заклети счетоводители и одитори, така трябва да има заклети експерти в областта на сърдечно-съдовите, ендокринните, белодробните заболявания, гастроентерологията и т.н. Тази функция може да се изпълнява само от лекарското съсловие и специално от научните дружества.

Крайно време е да приемем европейските медицински стандарти. Стига приказки от рода: "Ще видите как те не са приложими при български условия, понеже парите са малко". Това абсолютно не е вярно, това е бягство от отговорност и от възможността за контрол.

Подобни тези ги развиват хора от гилдията, които не искат да бъдат контролирани. Същото се отнася и по отношение на правилата за добра медицинска практика. Защото там е записано подробно и ясно всичко. Примерно, в областта на сърдечно-съдовите заболявания - не да се сложи стенд, а да се оперира, или обратното, според конкретния случай.
Това е подходът, за да може тази бъдеща агенция за медицински надзор да бъде изпълнена със съдържание. Иначе, ако не се приемат правилата за добра медицинска практика и стандартите, нищо не може да се направи.
Въвеждането на индикатори за оценка на качеството на лечебната дейност е задължително не само за болничната, а и за извънболничната помощ. През 2002-2003 година бяхме въвели в Здравната каса такъв индикатор - оценка за качеството. И тогава имаше и санкции, и стимули И това беше само за общопрактикуващи и специалисти от извънболничната помощ. Имаше индикатори тогава колко пъти даденият пациент е минал профилактични прегледи, съответно колко пъти е хоспитализиран. И имаше ефект. Няма ли контрол, нищо няма да стане.

Как да има класации на болниците, като няма контрол? Две неща са много важни - контролът и равнопоставеността на собствеността, както е по Конституция. Защото сега няма равнопоставеност между държавните и общински болници от една страна, и частните клиники от друга. Защото в частните болници се плаща за какво ли не без да е ясно защо и как. Те не правят процедури по закона за обществените поръчки. А това вече е нелоялна конкуренцията.  Трябва да се направи така, че да бъдат равнопоставени всички болници. И когато има такава възможност за оценка на качеството, тогава може да има класация и да се знае, че тази болница, въз основа на обективни показатели, е по-добра от другата. И вече оттук-нататък следва там, където не се отговаря на изискванията, дейността да се прекратява за 1,2 или 3 месеца, докато се направят нужните промени в организацията. За да може след това да се дава по-високо качество за пациентите. Защото в края на краищата българинът не е втора ръка човек. Той също има право и заслужава да получи добро качество на медицинското си обслужване.