Новият шеф на ООН залага на дискретни совалки  за решаване на конфликтите по света

Португалецът Антонио Гутериш е следващият генерален секретар на ООН - най-голямата международна организация, призвана да поддържа международния мир и сигурност и да полага усилия за решаването на всички най-важни проблеми за света и човечеството.

Гутериш ще встъпи в длъжност от 1 януари 2017 г. Според устава и традицията на ООН, той бе избран сред 11-те кандидати след сложна и продължителна процедура на Съвета за сигурност и предложен на Общото събрание на ООН за утвърждаване. Разочарованието сред държавите, които се надяваха дама да застане начело на ООН, и най-вече в България, е разбираемо. Сред експертите обаче няма съмнение, че водещият през цялото време с едни гърди пред другите кандидати за поста Гутериш достойно ще заеме тази важна позиция.

"Честен брокер, строител на мостове и човек, който се опитва да създава условия за консенсус". Така бъдещият генерален секретар на ООН Антонио Гутериш вижда ролята си в световната организация. В интервю за Асошиейтед прес той коментира, че целта му ще бъде да работи с всички страни, за да помогне за разрешаването на поредицата от сложни проблеми в глобалния дневен ред.
"Мисля, че живеем в свят, където се множат нововъзникващите конфликти и се сблъскваме с огромни трудности при разрешаването им. Налице е очевидна липса на капацитет в международната общност за това. Необходима е дипломация на мира, която изисква дискретни дипломатически контакти и совалки между основните играчи в конфликтите и споровете", посочи Гутериш.
67-годишният бивш премиер на Португалия има богата политическа и административна биография. Роден е в Лисабон на 30 април 1949 г.

Започва политическия преход в лоното на католически движения

преди да влезе в Португалската социалистическа партия.
Още като младеж помага като доброволец на нуждаещи се от социална подкрепа хора от бедняшките квартали на португалската столица. "Грижите за най-бедните слоеве трябва да бъдат в центъра на вниманието на всяка програма и проект на ООН", казва по-късно Гутериш.
Инженер по образование, той влиза в политиката след първите демократични избори, които се провеждат след победата на така наречената "Революция на карамфилите", помела 50-годишната диктатура в страната. Гутериш прекарва дълго време в парламента, където си спечелва репутацията на добър оратор. Заради умението да надделява в словесните спорове той получава прякора "говорещ къртачен чук".
През 1992 г. е избран за лидер на Социалистическата партия, а през 1995 г. - за премиер на Португалия.
Тогава страната преживява период на бърза експанзия и почти никаква безработица. Това позволява на премиера Гутериш да създаде минимален гарантиран доход - една от ключовите мерки на правителството му. Като министър председател социалистът се показва отговорен политик, отворен към диалога. В качеството си на убеден европеец

той си поставя за цел влизането на страната му в Еврозоната и постига успешно това

Партията на Гутериш печели парламентарните избори и през 1999 г. и той отново е премиер.
Няколко години е и председател на Социалистическия интернационал. Управлява Агенцията на ООН за бежанците в годините на една от най-тежките бежански кризи заради конфликтите в Сирия, Ирак, Афганистан и други страни.
През тези години Гутериш многократно и настойчиво призовава западните държави да помагат по-активно на бежанците от страните, където се лее кръв.
Антонио Гутериш остави в Агенцията за бежанците наследство, заради което "днес е уважавана личност в целия свят", казва за него бившият португалски президент Анибал Кавако Силва. За това говорят и 20-те ордена, които са му връчени за различни заслуги в Португалия, други страни и международни организации.
Гутериш

обеща да продължи да бъди говорител на онеправданите

дори след като заеме поста на генерален секретар. "Аз съм изцяло отдаден на мисията заради нещата, които почувствах за 10 години като глава на ВКООНБ. Дори не можете да си представите какво е да наблюдаваш подобни невъобразими нива на страдание", каза той по време на дебат между кандидатите, организиран от в. "Гардиан" това лято.
Обещанието му да продължи да бъде активист в хуманитарни каузи също прави победата на Гутериш изненадваща, особено след като Китай и Русия бяха крайно резервирани към отявлените активисти, заемащи високи постове в ООН.
На 23-годишна възраст Антонио се жени за Луиза Амелия Гимараеш, която е с три години по-възрастна от него. Двамата имат две деца - Педро и Мариана. Съпругата му е починала от рак през 1998. През 2001 г. Антонио се жени за втората си жена Катарина Пинто, която е с 11 години по-млада. От нея има доведен и свой син.
Освен родния си португалски, Гутериш говори английски, испански и френски език.
Какво ще прави през петгодишния си мандат новият генерален секретар на ООН - организацията, която миналата година навърши 70 години от основаването си в края на Втората световна война?
Мнозина експерти, които познават механизма на ООН, казват, че това е "най-невъзможната
работа в света". Гутериш няма да има толкова власт, колкото Съвета за сигурност, където петте велики сили - САЩ, Великобритания, Фланция, Русия и Китай, доминират над останалите десет страни, участващи в съвета на ротационнен принцип. Но генералният секретар на ООН е топ дипломатът и административният шеф на Световната организация, както наричат ООН. Гутериш

ще трябва да се справя с невероятната бюрокрация

на организацията, в чиято централа и представителства по света работят хиляди хора. Друга, не по-малко тежка задаче е, че ще трябва да се съобразява с исканията и интересите на Великите сили в света. Важна негова функция е чрез публична и тиха дипломация да съдейства за мирно уреждане на регионалните и международните конфликти.
Нещо повече - следващият шеф на ООН трябва да бъде в състояние да оказва упорит натиск за провеждането на институционални реформи. Много важно е да се види, че умиротворителните операции защитават, а не преследват хората, нито са програма за създаване на работни места за неефективни военни от бедни и репресивни страни. В по-широк план следващият генерален секретар трябва да засили контрола, да закрие неефективните и покриващи се една с друга програми и да се върне към преразглеждането на бюджета на ООН, за да плащат всички страни честно своя дял. Освен това той ще бъде подложен на натиск за разбиване на остарялата схема с постоянните членове на Съвета за сигурност и правото им на вето, както и да се утвърдят принципи на действие, основаващи се на всеобщо съграсие. Германия, Индия, Бразилия и Япония отдавна настояват за подобаващо в организацията място, което да съответства на тяхната политическа и икономическа тежест, както и на вноските, които те правят в ООН. Времето, интересите, силите в света и други фактори ще покажат доколко опитният и талантлив политик ще се справи с тази задача.