Спрем ли с простотиите, пак ще успеем, убеден е родопчанинът

"Щастлив съм, че съм извървял този път, ако трябва да се върна, пак по него ще вървя, само ако мога да прескоча Пекин." Това сподели последният българин олимпийски медалист Величко Чолаков в супертежката категория във вдигането на тежести на своя бенефис в родния Смолян. За последен път Величко се качи на подиума под ръководството на своя личен треньор Костадин Грозданов и вдигна символично щангата.

"Аз обикновено не се вълнувам, но днес вълнението е голямо, затова ще бъда кратък. Благодаря на всички, особено на Община Смолян, която през последните 4 години стои плътно зад спорта и обещавам много медали", така Железния се сбогува с подиума като състезател и подари на треньора си Грозданов колаж от снимки с най-важните моменти в спортната им кариера заедно.

Той е категоричен, че ако сега трябва да повтори живота си, ще го изживее по същия начин, но ако може да върне времето назад,

ще се откаже от възстановяващите средства

които са давали на отбора за игрите в Пекин. "Тогава бях в силите си, бях само на 26 г.", коментира Чолаков.
Клубът по щанги в Смолян е единственият, който прави бенефис на изявените си състезатели. След този на Даниела Керкелова преди 10 години, когато "Родопа-Смолян" чества 25 години от създаването си, в събота отбелязаха 35-ата годишнина на клуба и сбогуването със спортната сцена и на Величко.

"В щангите в цяла България не съм чула да се прави бенефис, освен в нашия град, дори в Добрич, където имат 70-годишни традиции в този спорт", коментира Керкелова и благодари на общината за организацията и финансовата подкрепа за спортната дейност и изявите на клуба по щанги.

След турнира честванията продължиха с гайдите и песните на Ансамбъл "Родопа", Валя Балканска и гайдаря Петър Янев, които пяха и свириха за множеството гости, колеги, приятели на Величко Чолаков и щангите.
Железният Величко получи подаръци, слова и благодарности, а също и награди. Последен го поздрави и му пожела "На добър път" личният му треньор Костадин Грозданов, който използва бенефиса, за да обяви, че се оттегля от треньорската скамейка и

отстъпва мястото на най-заслужилия си спортист.

След което не успя да скрие сълзите си. "Той заслужава да му се отдаде необходимата чест за това, което е направил за Смолян и България. Това, което направи Величко, си е истински подвиг, още от ранна детска възраст той не отговаряше за този спорт, всички мои колеги бяха скептично настроени. Той с труда си, със своята упоритост, и не на последно място с огромното желание да побеждава, всичко това го доведе до върха", коментира Грозданов.

Двамата минаха за последно по килимчето към подиума и помахаха на пълната зала за довиждане.
Бъдещето на щангите не изглежда розово, смятат не само Чолаков, но и другата голяма щангистка и негова бивша съотбоничка Даниела Керкелова, сега национален треньор по щанги. И двамата обаче са категорични, че нещата трябва коренно да се променят, като се започне от мисленето и нагласата за работа в която и да е област.

"Трябва да се помисли и да се променят много неща в щангите и в спорта като цяло в нашата страна. Не отричам това, което министерството прави, а то наистина прави много в последните години, но трябва да се засили акцентът върху малките клубове в провинцията, по малките общини, като нашата. Клубовете изнемогват.

Величко работи на доброволни начала,

просто пример с него, г-н Грозданов години наред по същия начин, аз когато бях треньор, съм работила по същия начин, дори влагаме пари от нас", коментира Керкелова. "Трябва да се промени малко мисленето, да се обединим, всички да сме екип, защото когато сме в екип, нещата стават, то е доказано. Когато сме разединени и говорим глупости по медиите, хората ни свързват само с простотии и скандали. Мисля, че всичко това трябва да остава в кухнята и трябва да работим здраво", обобщи Чолаков визията си за бъдещето на силовия спорт.

В последните няколко години Величко се ориентира към треньорска дейност, бе за кратко наставник в Азербайджан и в Норвегия. В момента подготвя над 20 момчета в родния си клуб "Родопа". От Норвегия обаче и сега идват за по няколко месеца негови възпитаници, които остават да тренирът с Величко в Смолян, учат български и коват характера си в спорта.