Дългата политическа кариера на Ивайло Калфин е белязана с резки обрати и палитра от превъплъщения, от които той неизменно излиза по-силен. Последният лупинг бе раздялата му с вицепремиерския пост. С очевидна неохота той се оттегли, за да изпълни партийното поръчение на АБВ и въпреки убеждението си, че работата на правителството е по-скоро успешна.
Калфин е от първата генерация на посткомунистически юпита, чиято звезда изгря през 90-те. Виждаме подписа му под кървавото писмо на 19-те от ноември 1996 г., с което се показва червен картон на премиера Жан Виденов в разгара на икономическата криза. На следващата година Калфин скочи с двата крака в Евролевицата, отцепилият се проект на Александър Томов. През следващите години той напусна и "Сашотомовата колиба", за да се превърне в секретар на президента по икономическите въпроси. Именно от този период датира обвързването му с Георги Първанов, който става неговият политически ментор. По тази линия през 2005 г. той става външен министър в кабинета "Станишев". След успешен мандат като дипломат №1 четири години по-късно той е избран в Европейския парламент, където

кариерата му продължава стремително

на фона на изпадането на левицата в глуха опозиция.
През 2011 г. Калфин е издигнат за президент от БСП, а зад неговата кандидатура твърдо застават все още намиращите се в добри отношения Станишев и Първанов. 160 хиляди гласа не му достигат за превземането на "Дондуков" 2. В Брюксел Калфин успя да извоюва сериозни позиции както в Европарламента, така и в ръководните среди на ПЕС, където и до днес е желан събеседник.

През 2014 г. той самопожертвователно се отказа от втори евродепутатски мандат и последва Георги Първанов в похода срещу собствената му партията. АБВ успя не само да се промъкне в новия парламент, но и да се включи в управляващата коалиция. Като социален министър той успя да започне някои важни реформи в пенсионното дело, но в същото време прокара спорни поправки в трудовото и социалното законодателство. Равносметката е, че премиерът Борисов се скъса да хвали неговата работа, реформаторите пасуват, а бившите му другари от червената централа го корят, че е най-антисоциалният министър в новата история. При всички положения

той си остава най-успешният и некорумпиран политик

от левицата в последните години, особено в светлината на краха на кабинета "Орешарски".
Калфин няма време за отдих, тъй като му предстои следващото изпитание - АБВ трябва да убеди "Позитано" 20, че той е най-удачният кандидат за атакуването на президентството. Оценките на БСП за работата му не са особено ласкави, а епитетите "предател" и "социалдемократически Юда" говорят за силното емоционално огорчение на другарите. Блестящите лични качества на Калфин компенсират липсата на ярка политическа харизма. Лоялността му към Първанов също е завидна и рядко срещана, но крие едно неудобство - когато бившият президент сбърка, той ще повлече със себе си и своя питомец.