Йохан е нашата икона, обяви крал Вилем-Александер

Два дни след кървавия вторник в Брюксел, световният футбол на свой ред преживя черен ден. Жестока новина разтресе всички, които милеят за най-популярната игра. Едно от най-големите имена в нея Йохан Кройф загуби битката с рака и си отиде от този свят на 68 години. "Той почина тихо в Барселона, обграден от семейството си и след тежка битка с коварната болест, гласеше официалното съобщение на неговия уебсайт. - С огромна мъка в сърцето ви молим да не безпокоите неговото семейство в тяхната скръб". По-късно мениджърът му и директор на академията му Карале Тате даде повече подробности около последните часове на легендата. "Беше уверен, че ще спечели и този мач. Дори посети сина си Джорди в Израел. Върна се и здравето му се влоши много бързо. Това голяма трагедия, не само за футбола, за спорта. Той бе отдаден на много благотворителни каузи", обяви бившата състезателка по хокей на трева.

Холандия се не можа да повярва, че трябва да се раздели с най-великия си футболист, а футболният свят - с най-яркия представител на модерната игра и първият трикратен носител на Златната топка. Роден с манталитет на победител, той беше победен от рак на белите дробове, след като през по-голямата част от живота си беше страстен пушач. Отказа цигарите едва когато трябваше спешно да се подложи на операция на сърцето през 1991 г. и ги замени с близалки.

През октомври публично обяви мрачната диагноза на лекарите, че болестта отново му създава проблеми и не се предаде до последно, като само преди месец бодро обяви, че вече води "с 2:0 в битката с рака". "След няколко терапии мога да кажа, че вече има много положителни резултати и те се дължат на блестящата работа на лекарите, на обичта на хората и на моя позитивен манталитет, обясни той. - Чувствам се сякаш водя с 2:0 на почивката, преди второто полувреме срещу болестта." Една от последните му публични появи беше на тестове на Формула 1, където болестта се беше отпечатала върху лицето и външния му вид.

Холандия беше потресена от жестоката вест. Къщата му в амстердамският квартал Бетондорп, в който се е родил и който навремето е бил комунистически район, беше отрупана с цветя. "Аякс" свали знамената си наполовина и пусна жалейка на парадния вход. Снощният мач на "Фейенорд" със "Спарта" започна с минута мълчание. Телевизиите пък набързо промениха програмите си и посветиха предаванията си на Йохан Кройф. "С огромна тъга научихме за кончината на Йохан Кройф. Думите не стигат", коментира в Туитър футболната федерация. А нейният президент Михаел ван Прааг допълни: "На срещите ни той омаловажаваше своята болест. Гълташе хапче и продължаваше напред. На последните сбирки не дойде, а после дъщеря му каза, че е получил метастази. И осъзнах, че нещата са зле." Премиерът на Холандия Марк Рюте си спомни: "Бях на 7 години, когато играхме финала с Германия (през 1974 г., б.р.). - Много хора имат много спомени за него."

"Почит към най-добрия футболист за всички времена", допълни бившият президент на УЕФА Мишел Платини. "В шок съм, Кройф е мъртъв, допълни големият му съперник на терена Франц Бекенбауер. - Той беше не просто добър приятел, той ми беше като брат." "Барселона", където го почитат като Бог, обяви: "Обичаме те завинаги! Почивай в мир!". Кралят на Холандия Вилем-Александер също даде официално изявление. "Със смъртта на Йохан Кройф губим уникален и блестящ спортист. Той обогати нашият футбол и му даде ново лице. Вложи сърцето и душата си, за да го направи достъпен за всички. Той е иконата на Холандия. Съболезнования за семейството му. Кройф бе на всички", обяви кралят.

"Без него нямаше да сме ние. Той ни даде път в живота, бяхме още деца", обявиха братята Роналд и Франк де Бур. "Кройф ни постави на картата и проправи пътя за всички", отсече Рууд Гулит, който е имал честта да рита с него в "Фейенорд". Подобно мнение изказаха още стотици големи имена в Холандия. Кончината на Кройф остави дупка и Испания, където превърна "Барселона" в машина през 90-е. Крал Фелипе и кралица Летиция изправиха съболезнователна телеграма до семейството. "Ти винаги ще живееш в нас", пък обявиха от "Ноу камп". Болката си не скриха и неговите ученици начело с Хосеп Гуардиола. "Благодарим ти", написаха и настоящите звезди на тима. Репортер пък разкри каква е била реакцията на Франк Рийкард. "68! Това е 6+8, което е равно на 14. Неговият номер!", отсякъл бившият футболист и треньор, след което се разплакал.

Сега ще кръстим ли стадион на него?

Тийрк де Врийз
в. "Метро"

Немислимото така или иначе се случи. Тя (б.р. смъртта) се отнесе добре с него, мина без шум. Дори и той, Йохан Кройф, героят от детството ми може да умре. Проклет ли съм? Тази новина ме натъжи повече и от Брюксел! Магия. Това бе той. Най-добрият футболист в света, както обичахме да казваме всички у дома. В целият свят. Това трябва да го знаете. Милиарди знаеха името му, уверил съм се лично. Милиард. Това за едно дете звучи като трилион, квадрилион, трилиард. Неописуемо. Плакати нямам много. Само един, стандартен. Отборът на Аякс, винаги новия. И две големи черно-бели снимки. Едната на света, а другата на Кройф. Моят герой. Следващите няколко дни ще бъдат посветени на него. Има смисъл в това. Сигурен съм, че футболният свят ще бъде шокиран. Той бе по-голям от противниците си. Стоеше над тях във всичко. Не ми се четат анекдоти. А те със сигурност ще бъдат много, нищо че винаги съм бил погълнат от всичко за Кройф. Ще се отдам на спомените си. Задната му ножица от първата среща, която гледах. По това време седна до Лео Бенхакер. Красиво мислех си, приятели мои. За дузпите, които опитвахме да бием или да изработим като него, но никога не успявахме. Дори и изказванията му бяха легендарни. "Всеки недостатък си има и предимства като хепатита", гласеше едно от тях. Може би трябва да пробваме дали действа. И най-после да направим нещо полезно. Може би най-накрая ние, в Амстердам, Холандия, ще почетем този величествен спортист. Често питах бившия кмет на града Ед ван Тийн в качеството на опозиция - няма ли да вдигнем статуя на Кройф на някое красиво място. А защо не кръстим и стадион на него? Отговорът на общинарите винаги е бил един и същ: "Не правим такива неща за живи хора. Какво ще стане, ако той стане треньор на "Фейенорд". Не може стадиона на "Аякс" да носи името на треньор на съперника!". Глупости, разбира се. Истината е, че статуята струва пари, както и прекръстването на стадиона. Извинявайте, но вече нямате извинения!

Последното му интервю:

От 1991 година живея втори живот

От 1991 г. досега живея втори живот, признава Йохан Кройф в последното си интервю пред тв предаването "Стар". Вече диагностициран с рак, той се изповядва пред водещата Ханеке Грунтеман за своето минало и настояще.
"Като гледам мои снимки от едно време, аз съм изглеждал твърде различно в сравнение с останалите хора - обяснява Летящия холандец. - Бях с дълга коса и получавах купища писма от майки. В тях

те ме молеха да се подстрижа

тъй като заради мен техните синове също ходят с дълги коси. Като гледам тези снимки и в главата ми оживява поредица от спомени. А аз помня доста неща... Когато за пръв път отидох в "Аякс", вече бях без баща. Бях наясно, че единственото, което мога да направя, е да обърна сериозно внимание върху себе си. Разбира се, моята майка се опитваше да ми даде всичко, но без баща не е същото. Но пък бях приет изключително добре от моите треньори в "Аякс", като Ринус Михелс и Кийт Спърджън.

... Определено бях твърде дързък. И накрая, като погледнах списъка с най-наказваните футболисти, установих, че аз съм с най-много глоби. Но аз творях изкуство. Винаги можех да намеря краткия пътя към вратата. Всичко се свеждаше до удоволствието от играта.

... Определено имах голям късмет в живота, Господ ме беше наградил щедро с качества. Но си имах и слабости - писането и запаметяването. Като се опре до бюрократични процедури - нищо не мога да направя. За щастие, съпругата ми я бива в тези неща. Женени сме от 46 години и

без нея едва ли щях да съм същият

Тя се справяше добре, въпреки всички глупости, които вършех. Естествено, много пътувах, но си мисля, че бях добър баща към децата ми. Това не означава само да ги забавляваш, но да си с тях, когато имат нужда от теб, и да участваш в образоването им. Става дума за ценности. Те трябваше сами да си оправят леглото и сами да се обслужват в кухнята. Мога да кажа, че моите деца се справят добре в това отношение.

... Не познавам страха от смъртта. От 1991 г., когато ми сложиха байпас, живея живота си наново. Нямам проблеми с остаряването, независимо че то ми създава проблеми. Вече не мога да върша неща, както съм правил преди. Но ако пак ми се доиграе футбол, мога да изкарам пет минути, без да се задъхвам. Но нямам обсесии."

Жужо:

Беше страхотен и на билярд

Единственият българин, който е имал честта да бъде съотборник с легендата Йохан Кройф - Андрей Желязков, също бе доста разтресен от новината за кончината на големия холандец. "Първо искам да изкажа моите съболезнования на близките му. Спортният свят загуби един наистина голям човек. Освен че беше страхотен спортист и професионалист, той беше много земен човек. Истински джентълмен. За съжаление, той си отиде", сподели Жужо пред "Стандарт". Както е известно, двамата играха заедно през сезон 1983/1984 година във "Фейенорд" и взеха дубъл - шампионска титла и купа на Холандия. "Много хора се изказват за него, но само тези, които го познавахме, можем наистина да кажем що за човек е. Той беше мой идол. Помня, че още като млад ходих да го гледам, когато идваше в България. След тренировка със "Славия" се изкъпах по-възможно най-бързият начин и отивах на бегом до игрището на 57-о училище, за да гледам тренировката на "Аякс". А в бъдеще, когато научих, че ще сме съотборници във "Фейенорд", първо се разтреперих. А после си казах: "Господи, благодаря ти". Имаме много случки. Помня, че феновете от Ротердам не го обичаха, но това продължи само до дебютния му мач за клуба. Няколко месеца по-късно 60-70 хиляди на площада пред кметството искаха да го пипнат, да му вземат вратовръзката, ризата", сподели още Желязков. "За качествата му на футболист каквото и да кажа ще е малко. Но да го бяхте видели и как играе билярд. Много беше силен. Най-честно това правихме в свободното време", разкри Жужо. "Помня и че трябваше да ходим в Индонезия. Полетът ни беше в 12 часа на обяд, а малко по-рано Йохан имаше час за интервю. Понеже той бе човек, който си държи на думата, после той сам се качи на следващия самолет, спа по някакви летища и накрая дойде при нас. Друг от случаите, които го описват най-добре. Въпреки че всички го смятаха за голямата звезда, той не се приемаше за такъв. Във "Фейенорд" всяка седмица имаше по двама дежурни, които да носят топките, конусите, вратите на тренировки. Кройф се включваше в тези задължения най-често от всички", заяви още Желязков.

"Кройф живееше на 110 километра от Ротердам и всеки ден пътуваше за тренировки. Никога не се е оплаквал. Дори, когато имахме гостуване, което е в неговата посока. Вместо да се "изхитри" и да ни чака директно там, той пак пътуваше с колата си до стадиона. Качваше се в рейса с нас. На връщане пак пътуваше до Ротердам и от там - още 110 километра до вкъщи", припомни си бившият играч на "Славия". "Кройф ще липсва. Защото той бе един земен човек и с добро сърце", завърши Желязков.

Всичко за него отдавна е
изписано, отсече Пената

Легендата на българския футбол Димитър Пенев си припомни за славните битки срещу Йохан Кройф, както на клубно, така и на национално ниво. Треньор номер едно на ХХ век на България говори пред "Стандарт" за внезапната смърт на холандеца. "Бог да го прости! Голям човек. Има много случки и мога да разказвам с часове. Всичко обаче е отдавна изписано. Човек ако се разрови, ще намери стари статии с много интересни неща. Знаете мачовете между ЦСКА и "Аякс" през 1972 г., когато те станаха и носители на КЕШ. Изправяли сме се и с националните отбори един срещу друг. Докато бях треньор на ЦСКА той много харесваше Христо Стоичков. Още при първата възможност го взе в "Барселона". Няма смисъл обаче да говорим и да си спомняме. Още един голям човек си отиде завинаги", заяви Пенев.

Камата: Оставаш с мен завинаги

Легендата на българския футбол и основен играч от Дрийм тима на Йохан Кройф в "Барселона" - Христо Стоичков, също бе стъписан от новината за смъртта на гениалния холандец. На всичкото отгоре, това е и двоен удар за Камата. Смъртта на Кройф дойде само 40 дни след кончината на друг негов близък приятел - Трифон Иванов. "Нямам думи, с които да опиша болката, която чувствам. Моят треньор, моят приятел. Почвай в мир. Благодаря ти за всичко. Завинаги оставаш с мен", написа Христо Стоичков в официалния си профил в "Инстаграм".

Към съболезнованията се присъедини и бившият капитан на българският национален отбор Стилиян Петров. Както е известно, Стенли допреди 2 години водеше битка с рак на кръвта. Затова той постави хаштаг "Мразя рака" редом до "Почивай в мир, Йохан Кройф!" под снимка с цитати на холандеца.

Направи от името си търговска марка

Йохан Кройф ще остане един от най-популярните холандци не само заради подвизите си на терена. Част от своята популярност той изгради с комерсиални цели. Още в дебюта си в "Аякс" на 15 ноември 1964 г. той се появи не с трите ленти на "Адидас" на екипа си, а само с две. Третата я беше изрязал - бунтарски опит да изгради своя марка. "В онези времена Кройф отдавна беше изпреварил Ким Кардашиян", коментира Дафне Фос - дъщерята на Маартен де Фос, който през 1973 г. създава документалния филм "Номер 14". Йохан притежава авторските права върху лентата. "Във филма ще видите как Кройф е наясно, че е търговска марка, разказва тя. - Дънките, които беше обул, вече бяха спонсорски. Тичаше с "Пума" и идваше на тренировки със "Ситроен Спорт Мазерати"." Това е и първият повод данъчните да се поинтересуват от него и от автомобилния му парк. "След 3-те "Остина" се сдобих с "Порше" и веднага се сблъсках с данъчните, спомня си Кройф. - Получих 50% отстъпка от цената му, но трябваше да платя 70% данък върху отстъпката. Проблемът е, че футболът още не беше уреден като истинска професия."

А двете линии се оказват още по-доходоносни за него. До такава степен, че на световното първенство в Бразилия през 2014 г. "Адидас Кройф Класик" бяха забранени за продажба, тъй като заради тях останалите артикули не се купуваха.

Визитка

Кариера като футболист

"Аякс" (1964-73) - 240 мача 190 гола
"Барселона" (1973-78) - 142 мача 48 гола
"ЛА Ацтекс" (1979-80) 23 мача 13 гола
"Вашингтон Дипломатс" (1980-01) 30 мача 12 гола
"Леванте" (1981) - 10 мача 2 гола
"Аякс" (1981-82) - 36 мача 14 гола
"Фейенорд" (1983-84) - 33 мача 11 гола
За националния отбор на Холандия има 48 мача и 33 гола

Кариера като мениджър

"Аякс" (1985-88)
"Барселона" (1988-96)
Каталония (2009-13)

Успехи като футболист

Шампион на Холандия: 9 пъти (1966, 1967, 1968, 1970, 1972, 1973, 1982, 1983, 1984)
Шампион на Испания: 1 (1974)
Купа на Холандия: 6 (1967, 1970, 1971, 1972, 1983, 1984)
Купа на Испания: 1 (1978)
Купа на европейските шампиони: 3 (1971, 1972, 1973)
Европейска суперкупа: 1 (1972)
Междуконтинентална купа: 1 (1972)
Световен вицешампион: 1 (1974)
Европейски бронзов медалист: 1 (1976)
"Златна топка": 3 (1971, 1973 и 1974)
Голмайстор на холандското първенство: 2 пъти -
1967 (33 гола), 1972 (25 гола)
Футболист на годината на Холандия: 5 (1967, 1968, 1969, 1971, 1984)

Успехи като треньор

Шампион на Испания: 4 (1991, 1992, 1993, 1994)
Купа на Холандия: 2 (1986, 1987)
Купа на Испания: 1 (1990)
Шампионска лига: 1 (1992)
Европейска суперкупа: 1 (1992)
Купа на носителите на национални купи (КНК): 2 (1987, 1989)