Колкото и опозицията и анализаторите да обясняват, че кабинетът си отива заради масовите протести в страната, последният геополитически сблъсък САЩ-Европа-Русия недвусмислено показва външнополитическа следа. България се оказа в газовия капан. Най-голямата гордост на Борисов - газовият хъб, вече е под въпрос. Това стана ясно след изявление на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в сряда вечерта.  Планира се газопроводите "Турски поток" и "Северен поток 2" да бъдат включени в списъка с проекти, санкционирани от Вашингтон, разкри Помпео и подчерта, че това е ясно предупреждение към компаниите, които участват в руските енергийни проекти. Оттеглете се или рискувате да има последствия, призова той участващите компании.
Помпео допълни, че изключението да не се налагат санкции на "Северен поток 2" ще бъде премахнато. Мярката се прилагаше от 2017 г. Сега всички компании, работещи по двата енергийни проекта, са застрашени от санкции.

Обвинявайки Москва в използване на тези газопроводи като ключови "инструменти на Кремъл" за експлоатиране на европейската зависимост от руски енергийни доставки, "за подкопаване на демокрацията и трансатлантическата сигурност", Помпео обеща, че САЩ "винаги са готови да помогнат на нашите европейски приятели, за да посрещнат енергийните си нужди".

Часове, преди изказването на Помпео,  новината, че САЩ спират Балкански поток, контролирано се появи в няколко наши медии. Те обясняваха, че това е била основна причина за срещата на премиера Борисов с американския посланик Херо Мустафа. По-късно информацията официално бе отречена от вицепремиера Томислав Дончев, който наблюдава газовите проекти у нас. Изказването на Помпео предизвика бързата реакция на Москва. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, а по-късно и лично прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, нарекоха новите санкции форма на "политически натиск" с цел "нелоялна конкуренция" срещу Москва. "Това е индикатор за отслабената американска система", каза Захарова и добави, че нямат други ефикасни инструменти.

Часове по-късно дойде и реакцията от Брюксел. ЕС е против налагането на санкции на което и да било европейско дружество, което работи според законите на съюза, заяви говорител на Еврокомисията. "Не се произнасяме по изявления и заплахи. ЕК винаги е целяла разширението на газопровода "Серевен поток" и други тръбопроводи да бъдат извършвани в условия на прозрачност и без дискриминация, с подходящия регулаторен надзор, съобразно международното и европейското право в областта на енергетиката", добави той. Говорителят отбеляза, че миналата година влязоха в сила нови европейски правила за пазара на газ. По неговите думи днес те са ясни и се прилагат за всички газопроводи, които свързват европейския газов пазар с външния свят.

Без съмнение газовият въпрос ще бъде основна тема на разговорите на Борисов по време на лидерската среща на върха в Брюксел на 17 и 18 юли. Премиерът ще търси подкрепа от Меркел, която в момента е най-засегната заради Северен поток 2, както и от унгарския премиер Виктор Орбан, който от дълго време си е извоювал позицията на посредник в отношенията САЩ - Европа. Такъв се опита да стане и Борисов, подчертавайки не веднъж, че е приятел и с Путин, и с Тръмп. Но опитът му да постигне баланс в отношенията и с Изтока, и със Запада удариха на камък. Защото не успя да убеди САЩ, че газта, която влиза в България, независимо дали е от Балкански поток или от интерконектора с Гърция, е нужна на икономиката ни, а не е транзит, с който руснаците по един или друг начин искат да увеличат присъствието си и влиянието си в региона и в Европа. А така и не накара Путин да повярва, че забавянето на Балкански поток е заради процедури, а не заради стратегическото партньорство със САЩ.