• Борисов заходи от Доспат, БСП - от Хасково, а Христо Иванов се сети за Тюркян чешма

Всяка година у нас животът и смъртта, доброто и злото, младостта и паметта си дават особена среща по Коледа. Докато православните българи се смеят на шумни софри след постите, предшестващи Рождество, българските турци се събират мълчаливо на едно място в Родопите, пропито от цялата болка на  най-срамното събитие от новата ни история - т.нар. "възродителен процес". Тюркян чешма. За да почетат паметта на 17-месечната Тюркян, най-малката жертва на събитията от 1984 г. в кирковското село Могиляне.
"Ние знаем защо сме тук, изпитваме личен дълг да бъдем тук и да се поклоним пред паметника и гроба на Тюркян и на всички наши герои, които дадоха живота си за демокрацията в България, за правата и свободите в нашата Родина", каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ, полагайки традиционния венец на паметника пред събралото се множество.
Години наред ДПС са сами в Могиляне. До кривото огледало на 2020 г. Когато в него най-неочаквано се огледа най-големият враг на Движението

плажният щурмовак Христо Иванов
Сложил китка в памет на загиналите, но не събрал кураж да го направи публично, само пуснал пост във Фейсбук. Нещо като бонус към  коледното си видеопослание към американците, заснето някъде около Кърджали, за да им покаже, че само той е открил как властта бави строежа на газовата връзка с Гърция.
Това е за Христо Иванов Тюркян чешма, една попътна спирка, за да пийне водица и да се разхлади след разгорещената поредна пи ар акция.
Няма спор, че "възродителният процес" е "най-уродливото престъпление на тоталитаризма и ДС". Но да използва жертвите му за политическа пропаганда, искайки днес в тяхно име лустрация, е цинизъм. Къде беше 30 години?
Лицемерно е да говори, че "големият идеал за свободна европейска България може да бъде постигнат само ако преодолеем разделенията". Защото с появата си в Родопите, той начерта най-страшната разделителна линия - етническата.
Няма нищо романтично във внезапната родопска любов, споходила Христо Иванов. Има само неутолима жажда за власт, която го тласка в обятията на бившите членове на душманина му - ДПС.

Изгонените от Доган вече нямат път към парадния вход на Ердоган
но са решили да ползват задния двор на Христо Иванов, за да излязат на политическата предизборна сцена. Последните няколко месеца те се обозначиха. Касим Дал се изказа ласкаво за "Демократична България". Мехмед Дикме обяви, че предстои учредяване на ново сдружение, което ще се присъедини към дясната формация. Гюнер Тахир изведнъж прозря, че бъдещето е в "Демократична България". Лютви Местан също изпълзя от съдебната дупка, за да посочи с пръст Христо Иванов като нов благодетел.
Битката им не е да влязат в парламента. Много добре си дават сметка за отношението на българските турци към Христо Иванов. Трудно ще повярват на човека, който години наред настояваше да спрат новините на турски по националната телевизия, а сега любезно ги зове от Рибново християни и мюсюлмани да живеят в мир.
Целта е друга - да разпилеят турския вот и да хвърлят кал по предизборния автобус на ДПС, та дано забие спирачки. Затова и още преди да е ясно точно кога е вотът, завъртяха старта на предизборната надпревара за смесените райони от Родопите. За градската десница, забременяла с прекомерни амбиции и новозаченати кадри, това ще е бой на живот и смърт, в който умните и красивите ще стъпчат всичко. Дори паметта на невинно дете.
Докато за Христо Иванов дойде времето да разбере, че мегафонът събира жълтопаветници, но гони родопчани, в ухажването на българските турци вече строяват

предизборни орди останалите партии
- големите конкуренти на ДПС.
Посещението на Борисов в Доспат още по ранни зори на Коледа е ясен сигнал, че ГЕРБ се готви за родопско опълчение дори без Караянчева. Изказването, че Родопите са му приоритет, наравно с образованието и здравеопазването подсказват и размера на очакваните държавни пари към региона. 40-те милиона за депото, пътищата и училището в Доспат бяха сигнал за премиерска щедрост към всички родопски кметове на ГЕРБ. А отсъствието на Дариткова в джипката е знак, че кандидатдепутатската листа може да е изцяло подменена. Нищо чудно в нея да видим дори самия кмет Елин Радев, който по свой начин изтри срама от спорната победа на управляващите в Смолянско.
Без достъп до хазната, БСП пък залага на своя изпитана тактика за Родопите от миналите парламентарни избори с римейк на успешната акция на Елена Йончева за опасната вода.
Докато Борисов пускаше снимки от върха на планината в Смолянско, а Христо Иванов снимаше подножието й в Кърджалийско, БСП направи заход от Хасково, където цялото местно ръководство се събра, за да огласи, че от 1 януари БСП започват свой мониторинг на ВиК сектора в областта. В навечерието на изборите щели да изнесат фрапиращите данни за химическите показатели на водата и бездействието на ВиК. Като пример беше посочено превишеното съдържание на арсен във водата на Любимец, както и все още завишения манган в тази на Свиленград, Харманли и Симеоновград.
Партийната битката за Родопите е колкото закъсняла, толкова и безсмислена. Само на човек, който не познава планината, може да му хрумне да води война в нея. Там битки не е имало. Не само защото пришелецът лесно се губи. Но и защото великата, тайнствена и мистична Родопа не разделя, а събира. След всичко преживяно през вековете, в нея

хората живеят заедно, независимо от етнос и говор
и въпреки ежбите, които останалите водят в подножието й. Тя е символ на паметта и търпението. А мимолетните опити за предизборно ухажване бързо заглъхват във вечните думи на поп Алигорко от "Време разделно": "Какво са хиляда години за планината..."
Паметта, саможертвата, добротата - това докосва сърцето на родопчаните. А пословичната им твърдост ще усети всеки ала Христо Иванов, който си позволи да пренесе по земите им заразното разделение.