Автобиографията на Клаус Йоханис излезе скоро у нас

От съседите можем да научим как отстояваме гражданската си позиция, казва Мартина Ганчева

От седмица името на водещата на предаването "Днес" по телевизия "България он ер" Мартина Ганчева е превзело медиите в Румъния. Поводът е автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис, която скоро излезе на български в неин превод. Интересът към книгата от българска страна се превърна в сензация в северната ни съседка, която излезе в почти всички водещи румънски вестници и агенции. Коя е Мартина Ганчева и какво провокира интереса й към Румъния? "Стандарт" надникна в живота на журналистката.

След Унгария автобиографията на президента Клаус Йоханис ще излезе и в България. Това съобщи миналата седмица румънският в. "Гъндул", а след като останалите медии разпространиха новината, споменавайки и името на преводача, тя се превърна в най-четената. Само в първите часове уникалните прочитания достигнаха 15 000, след което новината тръгна и на юг от Дунав.

"Естествено е да съм поласкана, но, да ви призная, за мен не е важно, че българските и румънските медии пишат за мен. За мен е от значение, че тази книга ще излезе на български език", каза Мартина Ганчева. "90 на сто от българите не знаят нищо за Румъния и по тази причина

непрекъснато си служат с някакви клишета

което налага аз да влизам в спорове с тях. Тази книга е нагледно доказателство какво става в Румъния, в каква посока ще върви страната и как един човек, който не е румънец, иска да я промени", добави тя.

Преводът на "Стъпка по стъпка", каквото е заглавието на книгата й на румънски, е плод на ентусиазма на Мартина, както и на факта, че две издателства от двете страни на Дунав прегръщат идеята. "През лятото на 2015 г., когато бях в Румъния, разбрах, че книгата е излязла и си купих. Интересно ми беше да науча повече за президента Клаус Йоханис, и беше полезно за работата ми", спомня си Мартина. В предаването, което води, тя не изневерява на международните теми и често разказва за Румъния. Така идва решението й да се запознае с румънските издатели, с които стигат до извода, че да се преведе книгата на български е проект, който би бил полезен както за румънците, така и за българите. В България пък издателство "Сиела" застава зад идеята и така преводът на книгата от 226 страници става реалност за едно лято. "Като имате предвид, че през това време съм ходила на работа и не съм се посветила изцяло на превода", уточнява с усмивка преводачката.

Мартина не за пръв път влиза в румънските новини. През 2014 г. тя става първият български журналист, който успява да вземе интервю с предшественика на Клаус Йоханис. "Само да уточня, че бях първата българка, интервюирала Траян Бъсеску, докато беше президент. След мен Сашо Диков и Владимир Береану разговаряха с него, но той не заемаше този пост", казва тя. До Бъсеску Мартина се добира с много упорство. В продължение на четири месеци засипва администрацията му с мейли, на които не получава отговор. В момент, когато почти "отписва" интервюто,

получава предложение с дата за среща

Интервюто е без преводач, макар че протоколът го изисква. "Бях напрегната. Най-силната ми емоция бе от визуалния контакт, защото той има много дяволит поглед. Ако не беше в настроение, можеше нищо да не се получи. Той има особен поглед, склонен е да затапва, но в крайна сметка стана", спомня си с вълнение тя. Новината, която произвежда и е цитирана в румънските медии, е за оставката на председателя на националибералите Карин Антонеску, Бъсеску съобщава в интервюто.

Мартина разказва събитията в северната ни съседка открай време. Била е на срещата на върха на НАТО в Букурещ, отразявала е няколко пъти местни и парламентарни избори. Автор е на документалните филми "НАТО - Букурещ и след това" и "Румъния - на една река разстояние", посветен на делото срещу българина Стамен Станчев, обвинен за държавна измяна и икономически шпионаж.

Мнозина намират за странен интереса й към Румъния, въпреки че за никого не е тайна, че е завършила румънска филология. "Това, че съм от Русе, не е определило избора ми на специалност. Когато кандидатствах с изпитите, които бях положила, можех да запиша българска или румънска филология. Реших да науча още един език", казва тя. Често минава от другата част на Дунав, където си дава сметка, че стереотипите са основно в нашата част. "Ние обичаме да обиждаме всичките си съседи и да говорим ехидно за тях, без да сме ги опознали. Чувствителна съм на тази тема и още повече много често крайните коментари идват от хора, които изобщо не са стъпвали в Румъния", дава си сметка Мартина. "Аз смея да твърдя, че отчасти познавам манталитета, народопсихологията и начина на живот на тези хора. Не съм пристрастна, само защото съм учила румънска филология. Не са идеални, но не са лоши. Да ги наричаме цигани и мамалигари, някак си не ми е адекватно", настоява журналистката.
По думите й румънците

избягват да говорят за южните си съседи

в чисто политически план. Затова България рядко влиза като новина в медийния поток. За сметка на това румънците харесват страната ни и обичат да прекарват почивките си у нас. "Какво могат да научат българите от румънците? Да отстояват гражданската си позиция. В Румъния, когато има криза и хората не са доволни, излизат и протестират. Заявяват, че нещо не им харесва. А ние се спотайваме и ни е страх", убедена е тя.

Макар че е фенка на Румъния, признава, че не си пада по съседската кухня. Харесва единствено малките козуначета, които идват от унгарското влияние. Все още не е опознала Трансилвания, а държи да посети на всяка цена Щастливите гробища в северозападната част. "Особено място е. Те са цветни и колоритни. Всяка надгробна плоча е рисунка с кратък разказ за човека, който е погребан там. Рисунка и приказка, които са позитивни. Не е некролог или паметна надгробна плоча. Звучи като поезия, нещо хубаво", казва тя, като добавя, че много се забавлява с румънската дума "шпага", която всъщност означава рушвет.

Кога Мартина Ганчева ще влезе отново в румънските новини със сигурност е въпрос на време. "Преводът на тази книга беше истинско предизвикателство. За мен обаче логическото продължение е да взема живо интервю от румънския президент Клаус Йоханис", признава тя.