Скандалът "Апартаментгейт" отхапа от рейтинга на властта, два месеца преди евроизборите. Авансът на ГЕРБ пред БСП вече е само 0,5 на сто. Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии. Това показва резултатите от регулярното национално представително проучване на обществените нагласи (22-26 март 2019г.) на агенция Алфа Рисърч Допитването е проведено непосредствено след огласяването на серия от сделки за евтини апартаменти на представители на властта, начело с втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов.

На първо място, началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта.

Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение. На второ място, извън конкретната ситуация, в по-общ политически план чувствително ерозира образът  на ГЕРБ по отношение на  заявката за решителна борба срещу  корупцията, с която дойде на власт през 2009г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България.

Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори.

Скандалът е оказал негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие), въпреки че той поиска строги наказания за  всички замесени.

След известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, като дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка. Ако евроизборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на Движението и подобно на евровота от 2007г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП, коментират от "Алфа Рисърч".

Сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25 на сто на предишни избори), мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната ѝ тежест при по-ниска избирателна активност. Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.

„Демократична България“ с вот от 5.1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат. Партиите от коалицията Обединени Патриоти, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО- 4,1%, НФСБ - 2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласуват. Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността й да привлече част от вота на останалите националистически формации. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.

Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот, смятат от агенцията на Боряна Димитрова.
Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.

Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и КрасенКралев. Позитивен индекс (превес на положителните над негативните мнения) имат също образователния министър Красимир Вълчев, на туризма НиколинаАнгелкова и на транспорта Росен Желязков.
Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%. Единствено председателят на парламента Цвета Караянчева успява да запази личен рейтинг. Тя се ползва с два и половина пъти по-високо одобрение спрямо Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско неодобрение (30%).

Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.
След арестите на знакови фигури на икономическия „преход“ в България, за първи път от пет години е налице, макар и слаб ръст в доверието към прокуратурата и съда.

На фона на щетите, които понася ГЕРБ, преминаването на останалите партии към мобилизационна изборна вълна и туширането до известна степен на острите им публични пререкания, води до стабилизиране на техните позиции, макар и на по-ниски равнища, в сравнение с управляващите.
Сред лидерите Корнелия Нинова бележи ръст от 4 на сто, стигайки до 23%. С 3% увеличава рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.