Дръстър е средновековна крепост, предшественик на днешния дунавски град Силистра. Възниква върху основите на античния римски град Дуросторум, който загива в епохата на ''Великото преселение на народите.''
Още в края на VII в. Доростол (след това Дръстър) е вече владение на Първата Българска държава. От тогава с прекъсвания в епохата на византийска власт в българските земи 1018-1185г. Дръстър е неразделна част от средновековната Българска империя. Става дунавска резиденция на българските владетели от Плиска и Преслав. Неведнъж е и бойно поле ,на което се сражават българи и нашественици. Така тук през 895г. цар Симеон воюва с маджарите. През 967-971г. за крепостта се водят битки с участието на киевския княз Светослав и византийския император Йоан Цимисхи.
Същевременно Дръстър е и духовен и църковен център. По договора на цар Петър с Византия от 927г. България се сдобива с независима църква- Патриаршия Тъкмо Дръстър става нейно седалище.
През 976-1000г. Дръстър е под властта на българския цар Самуил, но през 1001г. градът пак е завладян от Византия. По времето на византийското владичество Дръстър е административен и военен център на византийската област Подунавие, простираща се от морето до река Тимок. Тук е и седалището на областния управител. За значимостта на Дръстър говори свидетелството на арабския пътешественик Идриси. Там Дръстър е описан като "град, чиито улици са широки, пазарите богати и многолюдни, а хората заможни и живеещи в изобилие".